Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маги Халваджиян хвърли в ступор Лили Иванова навръх РД! Призна, че тя е…
  • Новини

Маги Халваджиян хвърли в ступор Лили Иванова навръх РД! Призна, че тя е…

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
vsdfvdfbgfbdnhgnhgn.png

Лили Иванова, която на днешния 24 април празнува рождения си ден, се оказа неочаквано, но приятно изненадана от продуцента Маги Халваджиян, който публично призна какво точно мисли за нея.

„Аз смятам, че тя не е достатъчно оценена, що се отнася до награди в последно време, за този музикален връх, който е. Да, светът си има Крал на рокендрола, и това е Елвис Пресли, има си Крал на поп-музиката, и това е Майкъл Джексън. А ние си имаме нашата българска, локална музикална кралица! И това е Лили Иванова!

И да, тя трябва да бъде провъзгласена за такава, защото нейната кариера наистина е забележителна“, казва продуцентът на „Като две капки вода“ в интервю за „Епицентър“. И добавя:

„Лили Иванова е всичко, което трябва да бъде една легенда, за да може да бъде наречена такава. Лили олицетворява няколко неща:– на първо място железен професионализъм, което означава – да можеш да загърбиш всичко в името на една цел, да си отдаден на 1000% в професията си, постоянно да даваш пример на младите, които си мислят, че морето е до колене, и че творческите успехи се случват ей така, донякъде случайно.

Лили всъщност доказва, че в живота и в професията няма нищо случайно. Тези, които я познават отблизо знаят много добре на какви лишения тя се подлага през целия си живот, за да може нейната кариера да бъде това, което е, и да може, дори на тази възраст, спокойно да изнася двучасови концерти.

Много малко са хората в България, които могат да бъдат наречени „Легенда“. А ние имаме нужда от такива Легенди. Защото една нация се обединява около хора, които в целия си живот дават някакъв пример.

За българите Васил Левски е светиня, той докрай се бори за осъществяването на българския идеал. Ето защо всички се прекланяме пред Левски, учим децата си кой е Левски, и за какво той се е борил.

По същият начин в песенното творчество имаме своята Лили Иванова. Лили не е творец, за който можеш да влезеш в спор, да обясняваш защо някой я харесва, а друг– не я харесва. Просто има неща, които наистина са над тези спорове. Това са неща, които са много по-високо от ниските страсти на спорещите, категоричен е продуцентът. И продължава така:

„В музиката това са творчески явления, които не можеш да отричаш, просто защото, ако ги отричаш, показваш колко си некомпетентен, и за жалост–ограничен. Защото само ограничените хора не признават таланта, не зачитат авторитета, не уважават легендите.

Голяма част от песните на Лили са безспорни хитове от десетилетия. За мен най-ценното при нея е, че тя успя да премине през годините, и да запази своя музикален стил. Тя не е Мадона, която сменя стиловете си, и така си осигурява дълголетие. Докато Лили Иванова успя да запази това, което е била и преди. При това – без да се съобразява с годините, времето и модите, тя успя не само да запази, но и постоянно да увеличава своята публика.

Тя несъмнено е уникално явление. Обикновено певците, които не променят своя музикален стил бързо омръзват на публиката и тя ги забравя. Просто на сцената идват нови поколения изпълнители. Публиката най-често иска модерни парчета, оригинален маниер и стил на пеене и т.н.

Докато Лили, запазвайки своя музикален стил, успява много десетилетия да бъде интересна на своята публика. Има млади хора, които още не са били родени, когато тя вече е любима певица, която има своя огромна публика. И дори тези млади хора днес слушат нейните песни. Това говори, само по себе си, какво уникално явление е Лили Иванова.

Аз съм казвал много пъти, че в България няма изградена звездна система. Това е много специална система, която съществува в голяма част от Западния свят. В тази система медиите се обединяват и създават изключителен образ на определен изпълнител, филмова звезда, известен спортист и т.н. В България това го няма. У нас нещата се случват случайно, хаотично и поради тази причина не мисля, че съвременната телевизия и радио в последните 30 години, решително са допринесли Лили да е толкова голяма звезда, колкото е в действителност.

Това, което прави Лили такава каквато е, е тя самата. Силата на нейния характер, жестоката дисциплина, и огромния музикален талант я направиха това, което е. Нейният подход към нещата, начинът, по който прави концертите, продава билетите, начинът, по който обгръща в мистика личния си живот– всичко това са изключително нейни постижения. Тя е не толкова продукт на медиите, които в повечето случаи нямат нужната компетентност, за да изградят нейния образ на музикална звезда.

Лили е получила награда за поп изпълнител на всички времена, но всъщност тя не е точно поп изпълнител. Тя е по-скоро шлагерна певица, това е стил, който е широко разпространен в Италия. Този вид пеене присъства и днес на фестивала в Сан Ремо. Това не е точно поп музика, а по-скоро музикални шлагери, които са много хармонични и докосват сърцата на хората.

Аз смятам, че тя не е достатъчно оценена, що се отнася до награди в последно време, за този музикален връх, който е. Да, светът си има Крал на рокендрола, и това е Елвис Пресли, има си Крал на поп-музиката, и това е Майкъл Джексън. А ние си имаме нашата българска, локална музикална кралица! И това е Лили Иванова! И да, тя трябва да бъде провъзгласена за такава, защото нейната кариера наистина е забележителна. Дори самият факт, че в момента, в който тя обяви концерт, без значение в кое населено място, билетите светкавично се разпродават– това говори много повече от хиляди думи на света.

Аз не смятам, че Лили Иванова трябва да бъде определяна или поставяна в някакви стереотипи какво точно е тя всъщност? Медиите и днес са й големи длъжници, тъй като именно те създават ореол около един артист. Смятам, че ние имаме нужда от такава Легенда, каквато е Лили. Заедно с други големи имена в музиката като Паша Христова, Емил Димитров, Йорданка Христова. Това са огромни имена, на които медиите действително са длъжници!

Защото ние в крайна сметка имаме толкова малко неща, с които можем да се гордеем, че когато имаме такива хора, медиите имат национална задача да обгрижват големите артисти, истинските музикални таланти.

Защото българската нация има нужда от това да вярва, да подкрепя хубавите неща, които е създала. Тази роля на медиите някак се изгуби във времето. Аз смятам, че медиите имат своята вина. Те най-често предпочитат да извадят на показ само лошите неща, тъй като смятат, че лошата новина се търси повече. Не! Това отвращава нацията, това неизбежно сваля нивото. Точно обратното трябва да се случва!

Защото имаме творчески личности, които са пример за национална гордост! Лили Иванова е една от тях.“, завършва Халваджиян. А на свой ред Лили Иванова му благодари публично във фейсбук профила си.

„Благодаря за уважението и отношението на г-н Магърдич Халваджиян“, пише певицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов вид пенсия, ще я получи всеки, който…
Next: В последния момент решиха: Всеки с телефон в ЕС трябва да знае това

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.