Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маги Халваджиян хвърли в ступор Лили Иванова навръх РД! Призна, че тя е…
  • Новини

Маги Халваджиян хвърли в ступор Лили Иванова навръх РД! Призна, че тя е…

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
vsdfvdfbgfbdnhgnhgn.png

Лили Иванова, която на днешния 24 април празнува рождения си ден, се оказа неочаквано, но приятно изненадана от продуцента Маги Халваджиян, който публично призна какво точно мисли за нея.

„Аз смятам, че тя не е достатъчно оценена, що се отнася до награди в последно време, за този музикален връх, който е. Да, светът си има Крал на рокендрола, и това е Елвис Пресли, има си Крал на поп-музиката, и това е Майкъл Джексън. А ние си имаме нашата българска, локална музикална кралица! И това е Лили Иванова!

И да, тя трябва да бъде провъзгласена за такава, защото нейната кариера наистина е забележителна“, казва продуцентът на „Като две капки вода“ в интервю за „Епицентър“. И добавя:

„Лили Иванова е всичко, което трябва да бъде една легенда, за да може да бъде наречена такава. Лили олицетворява няколко неща:– на първо място железен професионализъм, което означава – да можеш да загърбиш всичко в името на една цел, да си отдаден на 1000% в професията си, постоянно да даваш пример на младите, които си мислят, че морето е до колене, и че творческите успехи се случват ей така, донякъде случайно.

Лили всъщност доказва, че в живота и в професията няма нищо случайно. Тези, които я познават отблизо знаят много добре на какви лишения тя се подлага през целия си живот, за да може нейната кариера да бъде това, което е, и да може, дори на тази възраст, спокойно да изнася двучасови концерти.

Много малко са хората в България, които могат да бъдат наречени „Легенда“. А ние имаме нужда от такива Легенди. Защото една нация се обединява около хора, които в целия си живот дават някакъв пример.

За българите Васил Левски е светиня, той докрай се бори за осъществяването на българския идеал. Ето защо всички се прекланяме пред Левски, учим децата си кой е Левски, и за какво той се е борил.

По същият начин в песенното творчество имаме своята Лили Иванова. Лили не е творец, за който можеш да влезеш в спор, да обясняваш защо някой я харесва, а друг– не я харесва. Просто има неща, които наистина са над тези спорове. Това са неща, които са много по-високо от ниските страсти на спорещите, категоричен е продуцентът. И продължава така:

„В музиката това са творчески явления, които не можеш да отричаш, просто защото, ако ги отричаш, показваш колко си некомпетентен, и за жалост–ограничен. Защото само ограничените хора не признават таланта, не зачитат авторитета, не уважават легендите.

Голяма част от песните на Лили са безспорни хитове от десетилетия. За мен най-ценното при нея е, че тя успя да премине през годините, и да запази своя музикален стил. Тя не е Мадона, която сменя стиловете си, и така си осигурява дълголетие. Докато Лили Иванова успя да запази това, което е била и преди. При това – без да се съобразява с годините, времето и модите, тя успя не само да запази, но и постоянно да увеличава своята публика.

Тя несъмнено е уникално явление. Обикновено певците, които не променят своя музикален стил бързо омръзват на публиката и тя ги забравя. Просто на сцената идват нови поколения изпълнители. Публиката най-често иска модерни парчета, оригинален маниер и стил на пеене и т.н.

Докато Лили, запазвайки своя музикален стил, успява много десетилетия да бъде интересна на своята публика. Има млади хора, които още не са били родени, когато тя вече е любима певица, която има своя огромна публика. И дори тези млади хора днес слушат нейните песни. Това говори, само по себе си, какво уникално явление е Лили Иванова.

Аз съм казвал много пъти, че в България няма изградена звездна система. Това е много специална система, която съществува в голяма част от Западния свят. В тази система медиите се обединяват и създават изключителен образ на определен изпълнител, филмова звезда, известен спортист и т.н. В България това го няма. У нас нещата се случват случайно, хаотично и поради тази причина не мисля, че съвременната телевизия и радио в последните 30 години, решително са допринесли Лили да е толкова голяма звезда, колкото е в действителност.

Това, което прави Лили такава каквато е, е тя самата. Силата на нейния характер, жестоката дисциплина, и огромния музикален талант я направиха това, което е. Нейният подход към нещата, начинът, по който прави концертите, продава билетите, начинът, по който обгръща в мистика личния си живот– всичко това са изключително нейни постижения. Тя е не толкова продукт на медиите, които в повечето случаи нямат нужната компетентност, за да изградят нейния образ на музикална звезда.

Лили е получила награда за поп изпълнител на всички времена, но всъщност тя не е точно поп изпълнител. Тя е по-скоро шлагерна певица, това е стил, който е широко разпространен в Италия. Този вид пеене присъства и днес на фестивала в Сан Ремо. Това не е точно поп музика, а по-скоро музикални шлагери, които са много хармонични и докосват сърцата на хората.

Аз смятам, че тя не е достатъчно оценена, що се отнася до награди в последно време, за този музикален връх, който е. Да, светът си има Крал на рокендрола, и това е Елвис Пресли, има си Крал на поп-музиката, и това е Майкъл Джексън. А ние си имаме нашата българска, локална музикална кралица! И това е Лили Иванова! И да, тя трябва да бъде провъзгласена за такава, защото нейната кариера наистина е забележителна. Дори самият факт, че в момента, в който тя обяви концерт, без значение в кое населено място, билетите светкавично се разпродават– това говори много повече от хиляди думи на света.

Аз не смятам, че Лили Иванова трябва да бъде определяна или поставяна в някакви стереотипи какво точно е тя всъщност? Медиите и днес са й големи длъжници, тъй като именно те създават ореол около един артист. Смятам, че ние имаме нужда от такава Легенда, каквато е Лили. Заедно с други големи имена в музиката като Паша Христова, Емил Димитров, Йорданка Христова. Това са огромни имена, на които медиите действително са длъжници!

Защото ние в крайна сметка имаме толкова малко неща, с които можем да се гордеем, че когато имаме такива хора, медиите имат национална задача да обгрижват големите артисти, истинските музикални таланти.

Защото българската нация има нужда от това да вярва, да подкрепя хубавите неща, които е създала. Тази роля на медиите някак се изгуби във времето. Аз смятам, че медиите имат своята вина. Те най-често предпочитат да извадят на показ само лошите неща, тъй като смятат, че лошата новина се търси повече. Не! Това отвращава нацията, това неизбежно сваля нивото. Точно обратното трябва да се случва!

Защото имаме творчески личности, които са пример за национална гордост! Лили Иванова е една от тях.“, завършва Халваджиян. А на свой ред Лили Иванова му благодари публично във фейсбук профила си.

„Благодаря за уважението и отношението на г-н Магърдич Халваджиян“, пише певицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов вид пенсия, ще я получи всеки, който…
Next: В последния момент решиха: Всеки с телефон в ЕС трябва да знае това

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.