Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маестрото се оказа голям палавник! Новата му булка е по-млада от сина му
  • Новини

Маестрото се оказа голям палавник! Новата му булка е по-млада от сина му

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
Screenshot_4-6.png

Пианистът и шеф на „Ку-ку Бенд“ Евгени Димитров – Маестрото е на път да задмине бившия футболист Благой Георгиев по бракове и деца.

В средата на юни на тайна сватба на морето той се врече във вечна вярност на водещата на новините по bTV Виктория Готева. Младоженците обаче пазели в пълна тайна връзката си сватбата си, която споделили само с най-близките си хора пише „Галерия“.

Евгени е имал връзки с десетки млади дами и три деца от три различни жени. Преди Вики обаче се е решил на сватба само веднъж. Избраницата му е майката на първия му син – джаз музикантката Михаела, известна с псевдонима с псевдонима Мишел Дийн. Бракът им просъществува много кратко и се разпадна още през 90-те.

Никой никога не е очаквал от Евгени да се ожени повторно. Разликата във възрастта на двамата влюбени е близо 27 години. Той през януари чукна 54, а тя скоро трябва да духне 28 свещички. Искрата помежду им е пламнала преди 3 години по време на уроци по пиано, които Маестрото давал на младата Вики. Как се е стигнало. дотам, че да й преподава, не е ясно, защото дясната ръка на Слави едва ли дава уроци на всички, които искат да се обучават при него. За младата новинарка обаче явно е направил изключение и от урок на урок се е стигнало до сватбата в Лозенец.

Огромната разлика между Евгени и неговата нова булка е напълно в стила на музиканта, който от няколко години е и директор на телевизията на Слави 7/8 ТВ. Единствената жена, която е била приблизително на неговите години, когато е бил с нея, е първата му съпруга Мишел. Двамата се разделят малко след раждането на сина им Венелин. Момчето вече е на 28 години – по-голям от новата си мащеха.

Разводът на баща му и майка му идва, след като Маестрото се увлича по 18-годишната ученичка Радослава. Връзката му с нея се разпада по-бързо и от брака с Мишел. Следват многобройни креватни забежки, докато се стига до връзка с рекламистката.

Ела Наумова, която все още е студентка, когато грабва вниманието на Евгени. През 2004-та тя му ражда близнаците Кристиян и Александър. Сашко обаче напуска този свят, когато е само на година и половина. Детето е с тежки увреждания и издъхва на: операционната маса. До днес това е най-голямата трагедия в живота на Димитров.

„Две години живях в ада“, признава той след време, провокиран от борбата на майките на деца с увреждания, чиито протести в „Шоуто на Слави“ упорито подкрепят. Смъртта на детето слага край на връзката на музиканта с Ела.

След нея в живота му влиза балерината от „Магаданс“ Нели Желева. Тя е майка на най-малкия му син. Но и тази любов е кратка. Говори се, че след нея в леглото на Димитров се е настанила художничка, а колко други са минали през него, докато дойде ред на новинарката Виктория, не е ясно. Но щом се е стигнало до брак с Готева, нещата вероятно са сериозни. Евгени е категоричен, че иска момиченце от поредната си жена.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Аномалия: Гръмотевични бури и екстремни жеги ще ни мъчат в петък
Next: Трагедия е неописуема! Владимир е загиналият моторист в Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.