Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на Емил, изчезнал преди 39 дни: Може да е изгубил паметта си. Полицията не съдейства
  • Новини

Майката на Емил, изчезнал преди 39 дни: Може да е изгубил паметта си. Полицията не съдейства

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
eesmsmdmdmsskkskkk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повече от месец няма и следа от изчезналия в Перник Емил Боев. 25-годишният мъж последно е забелязан на фестивала “Сурва” в събота (28 януари).

По думите на майката Иванка Стоянова полицията не съдейства на семейството, като не провежда разпити, нито пък дава информация на близките на Емил.

“Не изглежда както по снимките, може би е много по-слаб, с къса коса. Притеснени сме. Обмисляме всякакви варианти. Може да е паднал и да е изгубил паметта си. Може да не знае кой е. Той има документи, но може да са изгубени. Никой няма информация за него, дори и полицията. Казват, че нямат следа”, разказа Стоянова пред NOVA.

Семейството не е получило и записи от камери. Полицията им казала, че са прегледани, но не са открили нищо.

На 39-ти ден от изчезването на момчето, обаче, се оказало, че има къща, чиито охранителни камери не са били изискани от полицията, твърди майката. С близките на изчезналия Емил се свързала жена – собственичка на имота, която запазила записите от охранителните камери и е категорична, че полицията не ги е преглеждала.

Затова ги изпратила на бащата на Емил. За съжаление, те също не помогнали на близките на изчезналото момче да хванат следите му.

“След като от тази къща не са прегледани камерите, ние не можем да сме сигурни, че са прегледани останалите камери”, казва майката.

По думите й полицията не е разпитала и нито един перничанин. Разпитани са само семейството и хората, с които Емил е бил във вечерта на изчезването.

Майката призова, ако синът й е отвлечен, да бъде върнат, затова семейството обяви и парична награда от 100 000 лв. “Ако някой го е взел, нека не се страхува да го върне. Ние ще си поемем детето в каквото и здравословно състояние да е. Само да е жив”, апелира Стоянова.

Заради липсата на следи близките на Емил настояват да бъдат проведени повече разпити, както и да бъдат пуснати водолази, които да претърсят язовирите в района. От МВР, казаха за NOVA, че не са спирали търсено, че продължават издирвателните действия и разпити на хора.

Междувременно съботно-неделните обходи, които организира по-големият брат на изчезналия Емил, също продължават.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Емо: Разследващата полицайка говори за сина ми като използва думата приживе
Next: Този трик за МЕК КАТО ПАМУК КОЗУНАК НА КОНЦИ превзе света!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.