Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на Емил, изчезнал преди 39 дни: Може да е изгубил паметта си. Полицията не съдейства
  • Новини

Майката на Емил, изчезнал преди 39 дни: Може да е изгубил паметта си. Полицията не съдейства

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
eesmsmdmdmsskkskkk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повече от месец няма и следа от изчезналия в Перник Емил Боев. 25-годишният мъж последно е забелязан на фестивала “Сурва” в събота (28 януари).

По думите на майката Иванка Стоянова полицията не съдейства на семейството, като не провежда разпити, нито пък дава информация на близките на Емил.

“Не изглежда както по снимките, може би е много по-слаб, с къса коса. Притеснени сме. Обмисляме всякакви варианти. Може да е паднал и да е изгубил паметта си. Може да не знае кой е. Той има документи, но може да са изгубени. Никой няма информация за него, дори и полицията. Казват, че нямат следа”, разказа Стоянова пред NOVA.

Семейството не е получило и записи от камери. Полицията им казала, че са прегледани, но не са открили нищо.

На 39-ти ден от изчезването на момчето, обаче, се оказало, че има къща, чиито охранителни камери не са били изискани от полицията, твърди майката. С близките на изчезналия Емил се свързала жена – собственичка на имота, която запазила записите от охранителните камери и е категорична, че полицията не ги е преглеждала.

Затова ги изпратила на бащата на Емил. За съжаление, те също не помогнали на близките на изчезналото момче да хванат следите му.

“След като от тази къща не са прегледани камерите, ние не можем да сме сигурни, че са прегледани останалите камери”, казва майката.

По думите й полицията не е разпитала и нито един перничанин. Разпитани са само семейството и хората, с които Емил е бил във вечерта на изчезването.

Майката призова, ако синът й е отвлечен, да бъде върнат, затова семейството обяви и парична награда от 100 000 лв. “Ако някой го е взел, нека не се страхува да го върне. Ние ще си поемем детето в каквото и здравословно състояние да е. Само да е жив”, апелира Стоянова.

Заради липсата на следи близките на Емил настояват да бъдат проведени повече разпити, както и да бъдат пуснати водолази, които да претърсят язовирите в района. От МВР, казаха за NOVA, че не са спирали търсено, че продължават издирвателните действия и разпити на хора.

Междувременно съботно-неделните обходи, които организира по-големият брат на изчезналия Емил, също продължават.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Емо: Разследващата полицайка говори за сина ми като използва думата приживе
Next: Този трик за МЕК КАТО ПАМУК КОЗУНАК НА КОНЦИ превзе света!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.