Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на загиналото дете при катастрофа в София: Пазете децата си
  • Новини

Майката на загиналото дете при катастрофа в София: Пазете децата си

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
fsdfsdkgdg.png

Майката на загиналото на пешеходна пътека при катастрофа в София дете заяви пред bTV, че това е бил обичайният маршрут на сина ѝ.

„Той беше много внимателен, обичайно оттам се прибираше с приятели.

Много спокоен, много внимателен, перфектен във всичко. Още го чакам да се прибере. Колко семейства почерниха и колите да им вземат, да ги застрелват ли, не знам дали ще спре това,“ каза Нина Петкова, майка на починалото момче.

„Каквото и да направят, не знам, дано нашето дете да е последното. Пазете си децата“, апелира жената.

15-годишното момче загина вечерта в събота, след като пиян го помете на пешеходна пътека в центъра на столицата.

 

Движението по столичната улица „Йосиф Гурко“ е временно е спряно, предаде БТА.

Роднини и близки на момчето, което беше блъснато и убито на пешеходната пътека на кръстовището с улица „Цар Иван Шишман“ снощи в центъра на София, се събраха на мястото на инцидента, за да почетат паметта му.

Хората седнаха на пешеходната пътека. Те поднесоха цветя и запалиха свещи в памет на 15-годишното момче.

Движението по ул. „Гурко“ е временно спряно в участъка от „Г.С.Раковски“ до бул. „Васил Левски“.6

 

„Все още го чакам да се прибере“, каза пред журналисти майката на загиналото момче. Според нея водачите на автомобили трябва сами да се осъзнаят, защото „явно няма кой да ги спре“.

Жената каза, че семейството ѝ живее в центъра на София и за сина ѝ това е бил обичаен маршрут. Тя описа детето като много спокойно и внимателно. Майката му изрази надежда това да е последният случай но смърт на пътя.

Тази вечер съпричастността си изразиха на мястото на инцидента и други родители на загинали деца при катастрофи, причинени от пияни водачи. Те апелираха за по-строги наказания и ефективни присъди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пчеларят : Медът е чудото на земята! Смесете го с още една съставка и сърцето ви ще заработи като часовник
Next: От 5 септември започва мощен ЗЛАТЕН период за тези зодии: разкритията на Василиса Володина

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.