Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на издирвания Ивелин през сълзи: Той е закърмен с риболов, имаме надежда, че е жив
  • Новини

Майката на издирвания Ивелин през сълзи: Той е закърмен с риболов, имаме надежда, че е жив

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
ivevleviasonoasnas.jpg

Близките на Ивелин Тодоров са край езерото и чакат с надежда той да се появи

Ивелин е закърмен с риболов, опитен е и имаме надежда, че е жив. Това каза пред репортер на Флагман.бг през сълзи майката на единия от двамата изчезнали в езерото „Мандра“ рибари. Тя и съпругата му Милена са на място и чакат с надежда той да се появи.

Акцията по издирване е в разгара си. В момента във водата има 10 лодки, които обхождат всеки сантиметър от водоема, за да търсят следи от рибарите Петър и Ивелин.

„Риболовът е голямата му страст на Ивелин, от малък ходи за риба. Врачка е казала, че и двамата са живи, но до момента не са открили никакви следи“,каза майка му.

Не изпускай тези оферти:

Ивелин е от Средец, но живее в жк. „Меден рудник“ в Бургас. Има две деца – момче в 6-ти клас и дъщеря, която тази година е абитуриентка. Къщата му е в непосредствена близост до езерото. Двамата с Петър са влезли с надуваема лодка във водите на Мандра около полунощ в неделя. Оттогава следите им се губят.

„Децата са в шок, постоянно ми се обаждат за новини. Въпреки че силно се надявам, че са живи, имам лошо предчувствие – точно както, когато почина баща му“, каза разстроената майка пред репортер на Флагман.бг.

Утре в 9 часа сутринта екипите възобновяват претърсването на езерото Мандра

Прекратиха до сутринта издирването на рибарите Ивелин Тодоров и Петър Петров, които изчезнаха в езерото Мандра в неделя вечерта. Утре в 9 часа сутринта екипите възобновяват претърсването на езерото Мандра.

Все по-малка е обаче надежда да бъдат открити живи заради ниските температури и влошаващото се време навън.

Техни близки споделят, че двамата били като кръвни братя. Семействата им се събирали почти всеки ден и си помагали в живота. „В огъня бяха готови да влязат един за друг.

Ако единият падне, другият винаги щеше да го хване, дори с риск за себе си“, казаха пред Флагман.бг приятели на семействата, които днес се включиха в издирването.

След намирането на лодката им този следобед водолазите са продължили претърсването, а лодките са започнали да тралят по дъното.

От вчера сутринта по вода е обходена голяма част от езерото. Мрежите на Ивелин и Петър са намерени още часове след изчезването им на малкото кейче пред дома на семейството на Ивелин

. И двамата не са си взели телефоните, открити са оставени на масата, на която са били. Единият е от тях бил добре екипиран с рибарско облекло, но другият се е качил в лодката по суитшърт

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го издирвания Петър Петров – семеен е, с едно момиченце, риболовът бил голямата му страст
Next: Ето как да привлечете късмет, пари и любов с обикновена безопасна игла! Наистина действа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.