Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички
  • Новини

Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
dhfggbngnghnhg.png

Жителите на пловдивското село Цалапица блокираха за кратко движението при кръговото за Пазарджик. Протестът им под надслов „Справедливост за Митко“ започна в 17 часа. На място имаше полиция, а колите бяха пропускани на интервали.

 

Майката на убития Митко – Атанаска Бакалова, прочете писмо, което е написала от негово име.

„Много време от смъртта ми измина, но духът ми покой не намира. Той броди навред и зове: „Хора, бдете, убийците са още сред вас.

 

Те в тъмна нощ ме убиха, в тъмна нощ ме зариха. Следи заличиха и кръвта ми измиха. Двама от тях заловиха. Третият още не. Те се мъчат кръвта да измият от престъпните свои ръце. Но кръвта се лесно не трие, тя говори, за мъст тя зове… „, четеше Атанаска, докато протестиращите обикаляха блокираното кръгово кръстовище и викаха „Аз съм Митко и няма да мълча!“.

 

 

„Това беше Митко. Той мислеше така“, допълни тя за прочетеното писмо.

 

„Сигурна съм, че той е тук с нас и вижда кои застават зад него, кои искат истината да излезе. Ние искаме истината. Такава каквато е. И виновните да си понесат последствията“, каза на мегафона майката на убития Митко и призова за минута мълчание в негова памет.

 

След като вдигнаха блокадата при Орта хан, протестиращите застанаха отстрани на пътя, а преминаващите шофьори ги подкрепиха с клаксони. „Докато не получи справедливост, надали Митко ще почива в мир. Надали тялото му ще намери покой“, каза още Атанаска Бакалова, подкрепена от десетки жители на Цалапица.

„След писмото, което прочете майката на Митко, написано сякаш от душата му в отвъдното, нямам какво да кажа. Освен да сведа глава. И да стисна юмруци. От гняв. От болка. От ужас. Че децата ни са незащитени. Днес е Митко, утре кой? И не ме е страх от заплахи. Че след изборите ще ни вадят един по един от къщите.

 

Че ще получим „подаръчета“. „Подаръчета“ ще получите всички вие, участвали пряко и косвено в убийството на Митко. От съдбата. А тя удря жестоко! Аз нямам какво да губя! Долу окървавените ви ръце от моите деца!

 

Долу мръсните ви ръце от децата на България!“, написа една от протестиращите в социалните мрежи след протеста при Орта хан по-рано днес.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия разтърси страната ни! 20-годишен футболист загина в тежка катастрофа
Next: Андреа не издържа и се разплака пред всички, причината е

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.