Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Митко със зловеща версия за смъртта му
  • Новини

Майката на убития Митко със зловеща версия за смъртта му

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
fsdgfdhtrhgfgfrew.png

Три месеца се навършват от убийството на 24-годишния Димитър Малинов от Цалапица. Близките на мъжа продължават с протестите. Те настояват мярката на двамата близнаци, задържани във връзка с убийството на Димитър, да бъде променена, а соченият за извършител Рангел Бизюрев да бъде открит.

Димитър Малинов изчезна на 20 юли, а седмица по-късно беше открит мъртъв.

Двамата близнаци Борислав и Валентин Динкови са в ареста с обвинение за помагачество на Рангел Бизюрев, който бяга в Германия след убийството на Димитър Малинов.

След убийството проверката на МВР установи съществени пропуски и нарушения в действията от страна на полицейските органи. Последваха три уволнения заради съществени пропуски по случая. Дисциплинарно отстранени са бившият директор на областната дирекция на МВР-Пловдив – старши комисар Васил Костадинови и началникът на районното управление в Стамболийски – главен инспектор Ангел Керпиев. Временно отстранен от длъжност е и инспектор Дамян Капов.

„В момента се водят само помагачи, а те са го закопали. Никой не е проверил. Каза ни се, че след побоя 30 минути Митко е бил жив. Те в 23:20 ч. тръгват да го извозват към полето да го заравят. Това е 15-16 минути, след като е бил пребит. Той може да е бил заровен жив.

Адвокат Николова гледаше съдебно-медицинската експертиза. Аз нямах силите да гледам сина ми след 7 дни заровен. При тези жеги предполагам колко е било деформирано тялото, но ни казаха, че той не е имал външни наранявания“, каза Атанаска Бакалова, майка на убития Димитър, цитирана от bTV.

По думите на майката на Митко заради техните действия Рангел Бизюрев е успял да избяга от страната.

„Подали сме сигнал, че се издирва човек. Дали сме информация още в деня на подаване, че Ангел Бизюрев е търсил в сряда и четвъртък сина ми да го бие. Защо никой не извика Рангел, той беше тук. 6 часа е имало до заминаването му. Това е много важна информация при положение, че човек го няма повече от 36 часа. Ако няма прикриване, Рангел къде е? Как се издържа човек в чужбина без пари. Какво се случва, търси ли се Рангел. Търси ли го някой три месеца“, допълва майката Атанаска Бакалова.

Майката на Митко настоява и за нов следствен експеримент. По думите ѝ има свидетел, който бяга към мястото, където е бил сина ѝ. Близките на убития мъж настояват също да бъде повдигнато обвинение на шефа на районното в Стамболийски главен инспектор Ангел Керпиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се е случвало в Стани богат, зрители скочиха на бунт
Next: И млад, и хубав! Ето го съпруга-милионер на Силвия Кацарова, с когото тя намери щастието в зряла възраст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.