Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още
  • Новини

Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
vnasvnasodaskgasods.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Майката на убития от съседа си психол Иван Владимиров Нав публикува пост във ФБ, с който изразява мъката си.

Под поста й валят хиляди съболезнования и призиви за сурово наказание:

„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение. Приемаше предизвикателствата с усмивка и не спираше да мечтае.

Вървеше смело към мечтите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, за да се върне в България и да даде най-доброто от себе си, за да учи младите хора да бъдат истински, да бъдат себе си, да бъдат победители, да вярват в доброто и да изградят правилни ценности, за да усетят красотата на битието като него.

Издаде книга, с която да вдъхнови хората да видят през неговите очи колко вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше готов. Беше разперил криле за полет… и един нелеп куршум пречупи крилете му и отне светлината от очите му.

Той беше светлина за много хора. Беше мой учител, подкрепа и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше вдъхновяващ събеседник и продължител на мечтите ми. Беше радост, светеща радост.

Можеше да направи още толкова много. Краят дойде неочаквано и нелепо. Съзнанието ми отказва да приеме, че това е реалност.

Мило мое дете, изпращам ти цялата си обич и благодарност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, но остави следа. И сме много тези, които ще те носим в сърцето си.

Коментарите под поста са красноречиви:

Толкова красиво е изписало сърцето ви думите… Достойна майка на прекрасен син! Най-искрени съболезнования! Отказвам да го приема, да го осмисля! С такава любов пишеше и за Вас! Остави следа и дано никога не се примирим с тази огромна загуба! Случилото се трябва да

бъде огромен сигнал за цялото ни общество! Да е светъл пътят му и да бди над Вас! ❤ Дано намерите сили и утеха! Чувствам се богата, че се докоснах до духа му, макар и виртуално. Прегръщам Ви!

Нямам думи ,с които да изразя какво чувствам аз в този момент, а Вие майката, какво изпитвате сама си знаете !Ужаса е огромен ,за мен ,която не го познава Каква ли сила трябва да притежавате ,за да можете да се справите със случилото се !Милото момче ,аз отказвам да приема ,че вече го няма и все пак дълбоки съболезнования към майката ,която е отгледала това умно ,слънчево момче !

Булфото публикува снимки от мястото на убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав. Той бе застрелян снощи от свой съсед, бивш служител на полицията.

Конфликтът между двамата мъже отново пламнал снощи. Според „24 часа“ причината е нацапана врата на съседа Румен Тонев. Тонев решил, че Нав я е нацапал и отишъл да се разправя. Тогава 52-годишният мъж извадил законния си пистолет и застрелял своя съсед – на 45 години.

Информацията първо бе съобщена от 24 часа, а после от БТВ, където често гостуваше психологът. Убиецът е на 52-години и е арестуван. Сигналът е подаден малко след 22:30 часа в полицията.

Убийството е извършено в жилищната кооперация на Нав на улица „Черковна“ в столицата.

На място бързо пристигнали екипи на Спешна помощ и полицията. Стрелецът бил задържан, а лекарите само констатирали смъртта на опонента му. По случая е образувано досъдебно производство.

Иван Владимиров-Нав е роден през 1977 г. Живял е в Лос Анджелис, Лас Вегас и София. Завършил е МИО в УНСС, магистратура и докторантура по Психология в Университета на Лас Вегас (UNLV) със специализация Психология на развитието. Работил е като преподавател, има собствен бизнес и е автор на книги. Това пише самият той в блога си. Водил е битка с рак и хепатит Ц

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти
Next: Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.