Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още
  • Новини

Майката на убития Нав с разтърсващи думи за убийството на сина си! Още

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
vnasvnasodaskgasods.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Майката на убития от съседа си психол Иван Владимиров Нав публикува пост във ФБ, с който изразява мъката си.

Под поста й валят хиляди съболезнования и призиви за сурово наказание:

„Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава… винаги. И винаги по трудния начин. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и вдъхновение. Приемаше предизвикателствата с усмивка и не спираше да мечтае.

Вървеше смело към мечтите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, за да се върне в България и да даде най-доброто от себе си, за да учи младите хора да бъдат истински, да бъдат себе си, да бъдат победители, да вярват в доброто и да изградят правилни ценности, за да усетят красотата на битието като него.

Издаде книга, с която да вдъхнови хората да видят през неговите очи колко вдъхновяващо и животопроменящо е четенето. Беше готов. Беше разперил криле за полет… и един нелеп куршум пречупи крилете му и отне светлината от очите му.

Той беше светлина за много хора. Беше мой учител, подкрепа и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше вдъхновяващ събеседник и продължител на мечтите ми. Беше радост, светеща радост.

Можеше да направи още толкова много. Краят дойде неочаквано и нелепо. Съзнанието ми отказва да приеме, че това е реалност.

Мило мое дете, изпращам ти цялата си обич и благодарност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, но остави следа. И сме много тези, които ще те носим в сърцето си.

Коментарите под поста са красноречиви:

Толкова красиво е изписало сърцето ви думите… Достойна майка на прекрасен син! Най-искрени съболезнования! Отказвам да го приема, да го осмисля! С такава любов пишеше и за Вас! Остави следа и дано никога не се примирим с тази огромна загуба! Случилото се трябва да

бъде огромен сигнал за цялото ни общество! Да е светъл пътят му и да бди над Вас! ❤ Дано намерите сили и утеха! Чувствам се богата, че се докоснах до духа му, макар и виртуално. Прегръщам Ви!

Нямам думи ,с които да изразя какво чувствам аз в този момент, а Вие майката, какво изпитвате сама си знаете !Ужаса е огромен ,за мен ,която не го познава Каква ли сила трябва да притежавате ,за да можете да се справите със случилото се !Милото момче ,аз отказвам да приема ,че вече го няма и все пак дълбоки съболезнования към майката ,която е отгледала това умно ,слънчево момче !

Булфото публикува снимки от мястото на убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав. Той бе застрелян снощи от свой съсед, бивш служител на полицията.

Конфликтът между двамата мъже отново пламнал снощи. Според „24 часа“ причината е нацапана врата на съседа Румен Тонев. Тонев решил, че Нав я е нацапал и отишъл да се разправя. Тогава 52-годишният мъж извадил законния си пистолет и застрелял своя съсед – на 45 години.

Информацията първо бе съобщена от 24 часа, а после от БТВ, където често гостуваше психологът. Убиецът е на 52-години и е арестуван. Сигналът е подаден малко след 22:30 часа в полицията.

Убийството е извършено в жилищната кооперация на Нав на улица „Черковна“ в столицата.

На място бързо пристигнали екипи на Спешна помощ и полицията. Стрелецът бил задържан, а лекарите само констатирали смъртта на опонента му. По случая е образувано досъдебно производство.

Иван Владимиров-Нав е роден през 1977 г. Живял е в Лос Анджелис, Лас Вегас и София. Завършил е МИО в УНСС, магистратура и докторантура по Психология в Университета на Лас Вегас (UNLV) със специализация Психология на развитието. Работил е като преподавател, има собствен бизнес и е автор на книги. Това пише самият той в блога си. Водил е битка с рак и хепатит Ц

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти
Next: Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.