Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития психолог разплака всички с разказ за битката му с рака и деня на убийството
  • Новини

Майката на убития психолог разплака всички с разказ за битката му с рака и деня на убийството

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
asmnasdmasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мисля, че този човек е продукт на много неща – семейна среда, общество и може би някакви заболявания. Това трябва да се провери от специалисти. Тъй като живея много дълго време в този блок и знам страшно много неща, които са се случили и единственото, на което съм се уповавала е законова власт, която да вземе мерки. Това разказа пред bTV Слава Иванова, която е майка на убития психолог Иван Владимиров – Нав.

„С този човек няма комуникация, не можем да се разберем. Предния ден Иван слезе и предложи на Румен да си даде телефона, за да може ако има оплаквания от вдигане на шум да звънне“, допълни тя.

„Имах нещастието да говоря със съседа, който е бил свидетел на ситуацията. От това, което чух и имам усещане през годините, си дадох сметка, че това е човек, който е започнал да учи право, има много добри познания и мисля, че това е планирано до най-дребния детайл. Имало е опит да се заличат следите“,

Вуйчото на Иван – Васил Василев, също сподели няколко думи за ужасната трагедия.

„Аз имам въпроси, които изникват в главата ми. За мен това е планирана акция, с детайли, с история, поредното намазване с грес на вратата. Не вярвам в 10-10 и половина вечерта Иван да тръгне да се разправя. От полицията ни питаха къде е личната карта на Иван. Тя му е в джоба, когато излиза, но явно не е била там. Ние нямаме информация с полицията, нямаме контакт с тях. Взеха показания на сестра ми и казаха, че ще се обадят. Имаме много неща, които да решаваме с погребения и т.н. Предстоят ни организации и сигурно ще рухнем след тях“, каза той.

Той разкри, че тялото на Иван е в Съдебна медицина и за да направят погребение първо трябва да изчакат то да бъде освободено.

„Прибирам се с внучето ми с количката от разходка и на вратата имаше разбито яйце. Аз нямам право да изляза с внучето си между 2 и 4. Той ме причака веднъж на отворена врата и ми каза: „Правя ти последно предупреждение“. Всички негови претенции и жалби са за неща от много отдавна минали години, които не са актуални и казвам много смело това, защото всички в блока могат да го потвърдят. Истината трябва да се докаже“, поде майката на убития психолог.

„Обвинявам себе си за това, че имаше една процедура, в която трябваше всички да подадат подписи от входа и да се подаде в прокуратурата. Един съсед не хареса текста ми, защото беше много дълъг и след това тръгнахме по някакви мероприятия и това остана. Попитах адвокатка след време и тя каза, че нямаме какво да направим“, каза още Слава Иванова.

Тя твърди, че Иван винаги е подхождал с разбиране и никога с агресия. Със сигурност си е давал сметка, че това не помага, но двамата са гледали да не прекрачват никога границата.

Слава разказа какво се е случило в деня на убийството на Иван.

„В 6:30 станах от леглото и по невнимание съборих телефона си. Стената до врата беше напръскана, а на балкона ми имаше яйце, заради изпуснатия телефон. Имахме проблем с едно разгонено коте. Едно одеяло, което е било по-дълго, той го беше издърпал и го беше стъпкал в калта. Когато отидох на входа и го взех майка му беше на входната врата и не се въздържах и й казах:

„Виж, сина ти ми е стъпкал прането“. Тогава Иван отиде да му даде телефона си, което не даде резултат. После аз заминах за Ихтиман, а той отиде на представление на Морфов и когато се е прибирал в 22:30 вечерта е станало това“, каза Иванова.

„Не смея да си стъпя на пода. Не смея да вървя. Категорично трябва да се махна от там. Той носеше сърце като факла. Всяко негово действие и всяка негова дума беше урок. Надявам се да съм го научила на нещо, но той ме научи на повече“, разказа тя.

„Иван се разболя от рак и аз му казах нещо не на място – че за 27 години е живял повече, отколкото други за цял живот. Изплаших се от това, което казах. На следващия ден дойде и ми каза: „Майко, Бог ме обича и иска да си пренаредя живота“. Имаше момент, в който пречупи всичко негативно и тръгна само нагоре. Надграждаше, работеше върху себе си и най-голямата ми болка е, че не осъществи мечтите си.

 

Всичко, което държеше в себе си, той беше постигнал състоянието на пълен съд и трябваше да го раздаде на хората. Той отиде да учи в Америка, за да се върне и да промени България“, завърши майката на убития Иван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев стана татко за втори път! Ето какво име избраха на детето! Подробностите:
Next: Луда гонка между известен мъж и крадец из Пловдив. Нападателят посегнал на момче, но

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.