Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история
  • Новини

Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
mairaodiadla.jpg

Децата са цветята на живота, но повечето от нас вероятно ще имат малък букет от 2 или 3.

Въпреки това, историята разказва за жена, която е родила невероятната бройка 69 деца. Всичко това се е случило през 18-ти век, разбра 365 Новини. Според историческите сводки името й е Валентина Василиева и именно тя държи рекорда на Гинес за най-много деца.

Валентина Василиева е първата жена на селянин на име Фьодор Василев от Шуя, Русия. Семейството живее през 1700 г., между 1707-1782. Смята се, че Валентина е починала на 76-годишна възраст, оставяйки след себе си потомство, състоящо се от 69 деца, от които само две момчета са починали като бебета.

Според Световните рекорди на Гинес, тя е „най-плодотворната майка, раждала се и раждала някога”. Жената преминава през 27 бременности – 16 от тях са с близнаци, 7 – тризнаци и 4 – четиризнаци. Очевидно тя не е раждала през целия период от живота си. Когато изчислявахме нейните „плодородни“ години, разбрахме, че те се падат от приблизително между 1725 и 1765 година. Това означава 40 години за 27 бременности. Това може да изглежда достатъчно на пръв поглед, невъзможно на втори поглед и съмнително за третия поглед, така че нека направим някои изчисления.

Може да знаете, че средната бременност отнема 40 седмици.

Но колкото повече деца имате в утробата, толкова по-вероятно е вашият термин да настъпи по-рано. Според изчисленията г-жа Василиева може да е имала 37-седмична бременност с близнаци, 32-седмична бременност с тризнаци и 30-седмична бременност с четиризнаците.

Ако добавим всичко това, ще получим 936 седмици. Една година се състои от 52 седмици, така че ако разделим получените числа, получаваме 18 години. Така че, г-жа Василиева е трябвало да прекара цели 18 години от живота си с надут корема. Звучи доста предизвикателно само по себе си, нали?

Експертите по репродукцията поставят под въпрос цялото това нещо

Докато теоретично г-жа Василиева имаше достатъчно време, за да износи всичките си бебета, има още няколко факти, които трябва да се вземат под внимание.

Първо, има такова нещо като многократна овулация, когато тялото на жената отделя няколко яйцеклетки на един цикъл. Въпреки че това не е най-често срещаното нещо в света (приблизително 5-10% от всичките ви менструации са такива), все още има шанс Валентина да е просто феномен. Много специален, между другото, ако тя е успяла да избегне синдрома на изчезващия близнак: явлението, което се случва, когато един от близнаците (или няколко) се абсорбира от плацентата, по-силен плод, или дори тялото на майката. Синдромът е доста често срещан при многоплодна бременност и се среща в 21-30% от случаите.

Второ, бременността и раждането са предизвикателство за тялото на жената. Когато бременността е една след друга е интервал от по-малко от 18 месеца, рискът от усложнения се увеличава както за майката, така и за бебето. Тялото на жената просто не разполага с достатъчно време, за да се възстанови от всички промени, причинени от предишната бременност, както и да възстанови всички загубени хранителни вещества. Сега, ако две от бременности са рискови, представете си, че имате 27 от тях, без да имате време за почивка.

Трето, експертите се съмняват, че много от децата (както и тяхната майка) ще оцелеят дори с днешните лекарства, да не говорим за руската провинция от 18-ти век. По това време всяка бременност е представлявала риск. Добавете факта, че те са отрудени селяни и трябва да работят и да се грижат за децата едновременно. О, и не забравяйте за храна и дрехи за цялата тълпа. Родителите могат много добре да си представят за какво говорим, нали?

Тази история е подкрепена от факти

Сега, след като знаете всички научни съмнения и не вярвате, че това може да е вярно, нека ви кажем, че съществуват исторически факти, които говорят в полза на Василев.

Имаше списък, изпратен от Николския манастир на Москва на 27 февруари 1782 г., който показа, че Федор Василев е имал 82 деца живи по това време от два брака. Втората му жена го е „дарила“ с 18 деца: 12 близнаци и 6 тризнаци. Данните от списъка са публикувани през 1834 г. в Санкт-Петербургската панорама.

През 1783 г. сп. „Джентълменс“ публикува статия, в която е включен списък на случая с Василиева. Авторът на списъка казва, че „извънредната плодовитост“ може да идва от „мъжа самостоятелно, или от жената, или и двете заедно“, но по-вероятно е причината да е Феодор, както се повтаря историята с втората му съпруга.

Статията на Ланце твърди, че Френската академия на науките се е опитала да разследва случая и се обърнала към Императорската академия в Санкт Петербург. Било им казано, че Василеви живеят в Москва и са получили „специални услуги” от правителството.
Бонус: „Василевското семейство”

Често се смяна, че на тази снимка е събрана голямата Василева фамилия, но всъщност това е грешка. На тази снимка можете да видите семейството на Джоузеф Ф. Смит, един от председателите на Църквата LDS. Той бил женен 6 пъти и станал баща на 45 биологични и 5 осиновени деца.

И така, на коя страна сте след като прочетете всички тези факти?

Съгласни ли сте с учените, че е почти невъзможно жена да оцелее след толкова много раждания, че и многодетното семейството да е щастлив и всички деца да са здрави? Предпочитате ли да се доверите на историческите факти? Или може би сте някъде по средата и имате собствената си истина? Споделете вашето мнение.

Източник: jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокълнатата магистрала: Нов инцидент на Тракия
Next: СБОГОМ: Татяна Дончева се пенсионира

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.