Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката ще бъде вашият ангел-хранител! И когато вече я няма, запомнете тези думи
  • Новини

Майката ще бъде вашият ангел-хранител! И когато вече я няма, запомнете тези думи

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
erhhfhdfshfd.png

Майчината любов ни води през живота и ни защитава от всички беди. Майката винаги е до теб, дори когато вече не е физически на този свят. Никой не обича като майката и никой не може да прощава и разбира като нея. Любовта й е безусловна и не изисква доказателства.

Любовта на майката към нейното дете обвързва завинаги две души и две тела. Любовта й се ражда в момента, когато в нея грее светлината на един малък живот. Тя го обича повече от всеки друг на света. За една майка нейното дете е най-важното нещо на света.

Тя е способна да пожертва живота, кариерата и амбициите си за детето си. Нейната любов е извън времето и пространството и за нея няма пречки. Майката е тази, която ще подкрепи детето си във всички ситуации. Тя не очаква благодарност за всичко, което прави за детето си.

 

Никоя жена не може да познае истинската сила на любовта, докато не осъзнае себе си в ролята на майка. Само майката знае как да се грижи, защитава и обича безусловно. Майката е най-големият поддръжник и най-искреният приятел.

Денят, в който загубите или сте загубили майка си, ще бъде или вече е бил най-лошият и най-тъжният ден в живота ви. Когато майката си отиде, всичко ще се промени завинаги. Ще започнете да усещате нещо, което дори не сте подозирали, че съществува. Ще мислите за нещо, което не ви е хрумвало досега. Ще бъдете изненадани от това, което не сте забелязвали досега.

 

Нещо съвсем ново ще се случи в живота ви и ще разбие сърцето ви. Без значение на колко години сте, ще почувствате, че майка ви липсва на тази Земя. Ще осъзнаете колко важна и скъпа е била тя за вас. Колко много си я обичали, как сте изживели нейното присъствие и любов. И само когато загубите най-скъпия човек, една мисъл буквално ще ви парализира: “Къде е тя сега, в кой свят?”

 

Едно ще ви кажа: при вас е! Въпреки че изглежда невероятно, но майката винаги е с вас. Тя завинаги остава вашият ангел пазител, който никога не си тръгва и никога не забравя. Невъзможно е да повярвате, но можете да се съгласите, че все още усещате аромата и присъствието й, въпреки че тя вече не е на този свят.

Може да не можете да я прегърнете или да й се обадите, но тя винаги ще бъде до вас. Понякога сърцето ви просто ще изпее думите на истинското щастие и ще каже “мамо”, въпреки че тя отдавна си е отишла.

Дни, месеци и години ще се чудите дали тя знае колко много сте я обичали, колко ви липсва, колко много означава за вас… Всеки ден вината, че не сте й казвали, че я обичате повече, ще ви изяжда и никога няма да е достатъчно. Минутите ще минават като дни. Дните ще са като години.

Времето ще спре, в плен на непоносима болка. Защото точно това се случва, когато най-скъпият човек на света си отиде от живота ни – нашата майка…

Ще ти липсват нейните обаждания, цветът на гласа й, усмивката й, докосването й… А въпросите ще идват и ще те измъчват с тежестта си: „Липсвам ли й? — Каза ли ми всичко, което искаше? „Говорихме ли всичко важно и смислено?

Времето не лекува тези рани. И знаете ли защо? Защото спомените за майката никога не избледняват. Тогава ще разбереш, че майката е винаги с теб. Тя винаги ще те обича. Винаги ще бъде там, защото душите ви са свързани завинаги. Това е завет, по-силен от смъртта. Тази любов е самият живот.

Continue Reading

Previous: Едногодишно дете почина, след като баба му го забрави в колата и отиде на работа
Next: Закопчаха Гринго на Софка след див екшън в Айтос

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.