Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка във Варна държи 1 месец умрялото си дете вкъщи, после и другото умира в пожар! Още в
  • Новини

Майка във Варна държи 1 месец умрялото си дете вкъщи, после и другото умира в пожар! Още в

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
prokustaksdoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 2021 г. при пожар в апартамент от блок във варненския квартал „Владиславово“ бяха открити две загинали дечица.

Оказва се, че по-голямото от тях – 4-годишната Мариела, е било мъртво от месец, съобщава „СайтЪТ“. Като във филм на ужасите, с мъртвото дете, 30 дни са съжителствали: неговия баща Емил, жената, с която е живял на семейни начала – Мартина и малкия Денис, който по това време е нямал и годинка. Информацията потвърди за медията окръжният прокурор на Варна Красимир Конов.

Към момента Мартина и Емил са на свобода, тъй като е изтекъл срока на тяхното задържане. Тепърва съдът ще се произнесе относно наказанието, което двамата ще понесат за случилото се.

“Досъдебното производство вече е приключило, но не е решено все още по същество от прокурора. Очакваме да бъде получено от Окръжна прокуратура до дни, след което ще подлежи на анализ от страна на наблюдаващия прокурор. По тази причина, доколкото все още няма изготвен прокурорски акт, ще бъда предпазлив при коментара на това дело.

Действително трагедията е неописуема! Мога да отбележа, че прокурорът и разследващия полицай положиха неимоверни усилия за изясняване на обективната истина по делото. Да, мога да потвърдя това, че едното дете е починало месец преди самия пожар и тялото му е намерено в жилището“, каза още той.

Помните, че в началото при изявлението ми, аз се въздържах от коментар за причините за смъртта на второто дете. На нас ни стана известно веднага, че смъртта му не е настъпила в резултат на пожара, а е настъпила известно време преди това, като съдебните медици определиха и давността с оглед на находките.

За съжаление не успяхме да установим причината за смъртта, независимо от положените усилия на съдебни медици и на химиците. Бяха направени и хистологични изследвания. Що се касае до това дали е имало насилие – ще отговоря най-общо, за да не изпадаме в зловещи подробности. Няма следи от упражнено насилие, което да е довело до смъртта на детето.

Майката е обяснила, че пожарът е тръгнал от горяща свещ, тъй като не са имали електричество. Установено е, че бащата по време на възникване на пожара – не е бил в жилището. В тази връзка са разпитвани множество свидетели. Изискахме извлечения и от мобилните оператори и неговата теза беше потвърдена.

Оправданието за това, че се е спуснал да спасява първо жена си, а не децата, е това, че е било прекалено задимено, когато е отворил вратата на стаята, където са били децата и заради това не е успял да помогне първо на тях”, обясни прокурор Конов.

Разпитани са и съседи, които обаче не могли да внесат яснота за отношенията в дома им.

“В началото на месец септември 2021 година – домът им е бил посетен от служители на служба “Закрила за детето”, по подаден сигнал от майката на момиченцето, което е живеело с баща си Емил. Не са констатирали нещо необичайно.

Като причина за смъртта на детето – Мартина е обяснила, че е в резултат на болестни процеси.

Изследвахме прикриването на смъртта на детето с оглед получаване на детски надбавки, но се оказа, че тя не е получавала детски надбавки”, допълни прокурор Конов.

Психиатрите са дали заключение, че двамата родители, Емил и Мартина са с нисък интелектуален статус, невъзможност за правилна преценка на някои обстоятелства, стремеж на омаловажаване на свое поведение, има данни, че са употребявали наркотици, но не са наркозависими.

“Ако говорим за умишлено убийство, наказанието е 15-20 години и доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случая, тъй като има още един елемент – пожар, а при умишлен палеж с последвала смърт, законът предвижда от 5 до 15 години затвор. При палеж по непредпазливост със загинал, лишаването от свобода е до 5 години. Вярвам, че усилията, положени от прокуратурата и разследващите ще се увенчаят с успех и съдът ще отреди една наиистина справедлива присъда”, каза още окръжният прокурор на Варна Красимир Конов.

Това, което стана ясно още е, че Мартина е израстнала по социални домове и това е оказало влияние върху поведението ѝ. Според вещите лица, “лъжата не ѝ е чужда”, тя е със занижени морални ценности и силно развит инстинкт за самосъхранение.

Същата, според запознати, беше засечена да краде коледни венци от жилищен вход във Варна.

Припомняме и фактите покрай огнения ад непосредствено след трагедията:

Огънят лумнал малко след 22 ч в събота, 9 октимври 2021 година, в апартамент на първия етаж на вх. 7 в бл. 406, където мъниците живеели под наем с родителите си, съобщава Труд. Бащата не бил у дома. Излязъл малко по-рано, за да пазарува от кварталния магазин. На връщане видял пушека, който се стелел от терасата на жилището и хукнал да спасява семейството си. Извадил жена си и се върнал за децата, но гъстият дим и пламъците го принудили да скочи през терасата.

Пристигналите 4 екипа на пожарната успели да евакуират 36-те обитатели на входа и да потушат огъня, преди той да порази и съседните жилища. Стихията обаче погълнала двете малки деца и цялото имущество в засегнатия апартамент. Пострадала и 77-годишна съседка от третия етаж, която вдишала дим и била откарана в болница. Малко по-късно получила инфаркт. Състоянието ѝ към онзи момент е тежко.

Майката и бащата се отървали почти без наранявания и прекараха неделята в Трето РУ, където даваха показание. Семейството едва свързвало двата края. Заради неплатени сметки от седмица в жилището нямало ток, разказаха комшии.

Варненската окръжна прокуратура пое ръководството на образуваното по случая досъдебно производство. До следобедните часове в неделя на местопроизшествието бяха извършени два огледа. Започнаха разпити на свидетели.

Назначени бяха съдебно-медицинска и пожаро-техническа експертизи. Първата ще установи причината за смъртта на двете невръстни деца, а втората – причината за пожара. Тя не е взрив, категорични бяха от полицията. На публикуван в социалната мрежа клип се вижда как първо огънят обхваща терасата на апартамента и следва експлозия. Съседи предполагат, че свещ е подпалила покъщнина, а след това е гръмнала малката туристическа газова бутилка, която семейството активно ползвало. Работим по всички възможни версии, допълни директорът на ОДМВР-Варна Атанас Михов.

Огнището на пожара е било в стаята на двете деца. Това съобщиха окръжният прокурор на Варна Красимир Конов и шефът на ОДМВР ст. комисар Атанас Михов.

Аутопсията на момчето установи, че то е издъхнало от вдишания дим. “Затова на този етап не можем да говорим за умишлено убийство, но е сигурно, че пожарът е причинен от човешка ръка”, посочи Конов.

Образуваното досъдебно производство засега е за палеж, предизвикал смърт.

Двамата родители са познати на органите на реда, но това едва ли има връзка с трагедията, каза ст. комисар Михов. Разследващите продължават да разпитват майката. Тя обаче давала противоречиви показания.

Семейството е било посещавано от социалните служби, но сигнали за домашно насилие не е имало.

Коктейл от наркотици взел бащата преди трагедията.

Мъжът и жената, чиито две невръстни деца изгоряха при пожар в жилището им във варненския кв. Владиславово, ще чакат процес зад решетките. Това постанови състав на Варненския окръжен съд, който наложи най-тежките мерки за неотклонение на 37-годишния Емил Христов и 22-годишната Мартина Йорданова. Двамата са обвинени в палеж, довел до смъртта на 7-месечно момченце на Мартина и 4-годишната дъщеря на Емил.

Заседанията се гледаха поотделно, за да се избегне среща помежду им. Според бащата във фаталната вечер на 9 октомври заради липсата на ток Мартина запалила свещ в стаята на децата, тъй като бебето се страхувало от тъмното.

Той отишъл до магазина. На връщане, около 22,30 ч, видял пламъци и дим. Втурнал се в апартамента и успял да извади навън жена си, която лежала на земята. Върнал се за децата, но си нарязал ръцете с стъклото на вратата и бил принуден да скочи през прозореца на апартамента, който е на първия етаж.

Христов има в сила условна присъда от миналата година за притежание на наркотици, чийто изпитателен срок е 3 г. Взетата след инцидента проба открила в урината му коктейл от метамфетамин, амфетамин и екстази.

“Не съм виновен”, кълнеше се мъжът. Половинката му отрони, че заспала и не усетила пожара. През цялото време тя плачеше. Магистратите прецениха, че има риск жената да се укрие, защото няма постоянен адрес и през последните години често е сменяла квартирите си.

Дали палежът е бил предизвикан нарочно, все още не е установено категорично. “Събраните досега доказателства сочат умисъл, но със сигурност можем да кажем дали това е така, след като приключи разследването.

Възможно е правната квалификация на деянието да претърпи изменение. Обвиняемите дават противоречиви и объркани показания и това налага допълнителни проверки. Изяснява се и мотивът за престъплението. Текат разпити на близки, познати и роднини”, каза след заседанията окръжният прокурор Красимир Конов.

Той допълни, че съдебно-медицинската експертиза за смъртта на 4-годишното момиченце ще бъде готова най-рано след десетина дни. Тази за 7-месечното бебе установи, че то се е задушило от дима при пожара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нямам думи: Мъж извърши безчовечно престъпление сред гробището в Турция! Още
Next: Извънредно: Нов силен трус разлюля България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.