Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка едва не уби детето си с нещо, с което повечето родители залъгват децата си
  • Новини

Майка едва не уби детето си с нещо, с което повечето родители залъгват децата си

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
ashasfasgasdsa.png

Майка на две деца и медицинска сестра реши да разкаже за една огромна смъртоносна опасност, която дебне всяко едно дете. Всички трябва да сме много внимателни, защото крайният резултат може да е фатален.

Родителите се опитват максимално да бдят над децата си, но Карла Шоне е разкрила какво в никакъв случай не трябва да им даваме да консумират, докато са малки, за да не загубим най-ценното нещо в живота си.

Захарта не е полезна за телата на децата.

Майката на Тимати му дава сушени плодове вместо бонбони. Тя давала на децата си и сладкиши, които са строго съобразени с решима им. Давала им е понякога и близалки, но всичко това преди да е на косъм да загуби бебето си заради едни от така обичайните бонбони, които даваме на малчуганите.

Не изпускай тези оферти:

„Никога не съм била толкова уплашена в живота си. Една близалка буквално удари детето ми в гърлото –тя се отчупи от пластмасовото телце и отиде в гърлото му. Устните му мигновено посиняха, а то едва дишаше.

 

Благодарение на професионалните ми умения успях да се справя с бедствието. Успях да извадя парченцето близалка от гърлото й и си обещах – никога повече няма да давам такова нещо на дете”, споделя Карла.

Думите й веднага започнаха да се разпространяват като вирус и получиха хиляди споделяния в социалната мрежа. Повече от 17 000 души са оставили коментари под публикацията й и се оказа, че не само медицинската сестра се е сблъсквала с тази голяма опасност.

„Децата много се ядосват, че им се забранява да ядат такива неща. Но те наистина съм много опасни. Винаги съм се страхувала, че нещо такова може да се случи”, признава една от майките. Друга казва, че забранявана децата си не само бонбони, но дори и грозде, за да е сигурна, че няма да се случи най-лошото.

 

Много от майките се страхуват, че детето им може да се задуши, докато хапва нещо в колата, когато родителницата му не бди така сериозно над него, а гледа в пътя. Какво ще стане, ако се стигне до най-фаталния развой, питат майките.

Всъщност бонбони и близалки са забранени за деца под три години. Някои производители дори упоменават на етикета, че под тази възраст не е уместно лакомството да бъде консумирано от деца. Всъщност ограничението е наложено, след като 2-годишно детенце се е задушило именно след като е глътнало близалка.

Continue Reading

Previous: Руснак падна от 9-ия етаж и се качи обратно, за да си довърши питието
Next: Като си купя шампоана първото нещо, което правя е да добавя тези 2 съставки към него. Косата ми никога не е била толкова дълга и гъста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.