Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка забелязала черни точки в носа на детето си. И иска да предупреди всички за опасността
  • Новини

Майка забелязала черни точки в носа на детето си. И иска да предупреди всички за опасността

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfbdfbdfgwewew.jpg

Младата майка Меган Бъдън била луда по ароматизираните свещи. Все пак те придават на къщата специална атмосфера на комфорт! Но се оказва, че прекалената страст към тях може да причини щети на здравето.

„Обикновено не паля свещи за дълго време. Но този път реших да ги оставя да горят цяла нощ. Сутринта детето ми беше леко сополиво и взех памучни тампони, за да му почистя носа. Като ги извадих се оказаха черни, като от прах или изгоряло! И тогава разбрах, че е заради ароматните свещи!“ – казва Меган.

„И не можех да си представя, че свещите ще предизвикат такъв ефект! Но когато взех една от тях в ръцете си, видях на дъното предупреждение, че свещта не трябва да гори повече от три часа подред“, продължава разказа си притеснената майка.

Меган се заела да намери повече информация за ароматните свещи. Тя попаднала на статия на д-р Алистър Луис от Националния център за атмосферни изследвания към Йоркския университет.

Лекарят пише, че според резултатите от изследването са идентифицирани най-опасните свещи – с цитрусови и иглолистни аромати.

Ароматните масла, които се използват в свещи, при нагряване могат да образуват съединения, които са опасни за човешкото здраве. Лимоненът, вещество, което се използва широко в парфюмерията, се отличава със специална коварност.

Само по себе си това вещество е безвредно и се намира в големи количества в естествените етерични масла. Но при температури над 300 ° C лимоненът се разлага и при взаимодействие с въздуха образува нови съединения, по-специално формалдехид.

В допълнение, д-р Алистър Луис от Националния център за атмосферни изследвания към университета в Йорк твърди, че един вид лимонен, а именно L-лимонен, е канцероген! И се използва много широко в парфюмерията, особено в продукти с иглолистен аромат.

Този канцероген може да причини изгаряния на очите, кашлица и гадене, да раздразни кожата и в сериозни случаи да доведе до рак на гърлото и носа.

Според лекаря ситуацията се утежнява от съвременните уплътнени прозорци с двоен стъклопакет., които не пропускат въздуха. Заради това формалдехидът остава в апартамента за дълго време. Ситуацията се спасява от стайни растения, които частично го абсорбират.

След използване на ароматизирани свещи, освежители за въздух, ароматни почистващи продукти, Алистър Луис предлага да проветрите стаята. Експертът съветва да използвате свещи без аромат.

Сега Меган Будън предупреждава другите хора за прекомерната страст към ароматните свещи. И за скритата опасност, свързана с тях.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 17 разбрах, че съм бременна. Мъжът, който ме спаси от аборт, стана най-близкият ми човек
Next: Мъж казал на жена си да го погребе с парите му. От решението й се е обърнал в гроба

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.