Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка забелязала черни точки в носа на детето си. И иска да предупреди всички за опасността
  • Новини

Майка забелязала черни точки в носа на детето си. И иска да предупреди всички за опасността

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfbdfbdfgwewew.jpg

Младата майка Меган Бъдън била луда по ароматизираните свещи. Все пак те придават на къщата специална атмосфера на комфорт! Но се оказва, че прекалената страст към тях може да причини щети на здравето.

„Обикновено не паля свещи за дълго време. Но този път реших да ги оставя да горят цяла нощ. Сутринта детето ми беше леко сополиво и взех памучни тампони, за да му почистя носа. Като ги извадих се оказаха черни, като от прах или изгоряло! И тогава разбрах, че е заради ароматните свещи!“ – казва Меган.

„И не можех да си представя, че свещите ще предизвикат такъв ефект! Но когато взех една от тях в ръцете си, видях на дъното предупреждение, че свещта не трябва да гори повече от три часа подред“, продължава разказа си притеснената майка.

Меган се заела да намери повече информация за ароматните свещи. Тя попаднала на статия на д-р Алистър Луис от Националния център за атмосферни изследвания към Йоркския университет.

Лекарят пише, че според резултатите от изследването са идентифицирани най-опасните свещи – с цитрусови и иглолистни аромати.

Ароматните масла, които се използват в свещи, при нагряване могат да образуват съединения, които са опасни за човешкото здраве. Лимоненът, вещество, което се използва широко в парфюмерията, се отличава със специална коварност.

Само по себе си това вещество е безвредно и се намира в големи количества в естествените етерични масла. Но при температури над 300 ° C лимоненът се разлага и при взаимодействие с въздуха образува нови съединения, по-специално формалдехид.

В допълнение, д-р Алистър Луис от Националния център за атмосферни изследвания към университета в Йорк твърди, че един вид лимонен, а именно L-лимонен, е канцероген! И се използва много широко в парфюмерията, особено в продукти с иглолистен аромат.

Този канцероген може да причини изгаряния на очите, кашлица и гадене, да раздразни кожата и в сериозни случаи да доведе до рак на гърлото и носа.

Според лекаря ситуацията се утежнява от съвременните уплътнени прозорци с двоен стъклопакет., които не пропускат въздуха. Заради това формалдехидът остава в апартамента за дълго време. Ситуацията се спасява от стайни растения, които частично го абсорбират.

След използване на ароматизирани свещи, освежители за въздух, ароматни почистващи продукти, Алистър Луис предлага да проветрите стаята. Експертът съветва да използвате свещи без аромат.

Сега Меган Будън предупреждава другите хора за прекомерната страст към ароматните свещи. И за скритата опасност, свързана с тях.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 17 разбрах, че съм бременна. Мъжът, който ме спаси от аборт, стана най-близкият ми човек
Next: Мъж казал на жена си да го погребе с парите му. От решението й се е обърнал в гроба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.