Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка измами дъщеря си и роди дете от зет си, но не това беше най-шокиращото в историята
  • Новини

Майка измами дъщеря си и роди дете от зет си, но не това беше най-шокиращото в историята

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
svastasbasgas.png

Млада жена прекъсна връзката със съпруга си заради собствената си майка и е сигурна, че никога няма да ѝ прости изцяло, че ѝ е отнела мъжа и след това е родила дете от него.

Лорън Уол, на 34 години е от Туикънъм, югозападен Лондон. Тя се омъжва за Пол Уайт, когато е едва на 19 години, съобщава „Дейли Мейл“.

Майка ѝ Джули, която в момента е на 53 години, платила тогава за сватбата 15 000 паунда и благодарната Лорън я взела със себе си и съпруга си на двуседмичния меден месец в Девън.

Осем седмици по-късно съпругът Пол напуска Лорън и девет месеца по-късно тъща му Джули ражда детето, като обявява, че са заедно. Лорън казва:

„Пол винаги се държеше много добре с мама и имаха страхотни отношения.

Никога не съм смятала това за странно, тъй като тя беше неговата тъща и той беше просто приятелски настроен. Не съм видяла нищо тревожно в това, но кой ли щеше?“, споделя британката пред изданието.

Според думите на Лорън, нейният тогавашен съпруг Пол, който в момента е на 37 години, се бил променил след сватбата.

Сестрата на Лорън забелязала в телефона на майка си съобщения между нея и Пол, но и двамата отричали някакви по различни отношения от тези, които се очакват между подобни роднини.

Само 2 месеца след сватбата, обаче, Пол свалил брачния си пръстен и напуснал Лорън, както и седеммесечната им дъщеря.

Девет месеца след това тъщата Джули ражда бебе от Пол. Лорън Когато младата жена разбрала, че Пол се е преместил при нейната майка, тя казала, че не може да повярва, че двамата, които обича и на които има доверие повече от всичко на света, могат да се отнесат с нея по такъв начин.

След време новата двойка се оженила и Лорън посетила тяхната сватба по нейните думи „заради дъщеря ми“. Мъжът, за когото се била омъжила някога, сега свързвал живота си пред олтара с нейната майка.

Пол и тъщата Джули на сватбата си Лорън вече е намерила нов мъж в живота си и казва, че времето все пак лекува, но същевременно заявява твърдо, че никога повече няма да има доверие на майка си.

Джули 53-годишната тъща Джули е коментирала пред британското издание, че двамата с Пол нямат извънбрачна връзка, ами са женени и това е всичко.

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Антонио Бандерас, взела всичко най-добро от родителите си
Next: Аз съм на 54 и току що разбрах, че рендето има скрита функция! Добре че е дъщерята да ме открехне

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.