Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка измами дъщеря си и роди дете от зет си, но не това беше най-шокиращото в историята
  • Новини

Майка измами дъщеря си и роди дете от зет си, но не това беше най-шокиращото в историята

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
svastasbasgas.png

Млада жена прекъсна връзката със съпруга си заради собствената си майка и е сигурна, че никога няма да ѝ прости изцяло, че ѝ е отнела мъжа и след това е родила дете от него.

Лорън Уол, на 34 години е от Туикънъм, югозападен Лондон. Тя се омъжва за Пол Уайт, когато е едва на 19 години, съобщава „Дейли Мейл“.

Майка ѝ Джули, която в момента е на 53 години, платила тогава за сватбата 15 000 паунда и благодарната Лорън я взела със себе си и съпруга си на двуседмичния меден месец в Девън.

Осем седмици по-късно съпругът Пол напуска Лорън и девет месеца по-късно тъща му Джули ражда детето, като обявява, че са заедно. Лорън казва:

„Пол винаги се държеше много добре с мама и имаха страхотни отношения.

Никога не съм смятала това за странно, тъй като тя беше неговата тъща и той беше просто приятелски настроен. Не съм видяла нищо тревожно в това, но кой ли щеше?“, споделя британката пред изданието.

Според думите на Лорън, нейният тогавашен съпруг Пол, който в момента е на 37 години, се бил променил след сватбата.

Сестрата на Лорън забелязала в телефона на майка си съобщения между нея и Пол, но и двамата отричали някакви по различни отношения от тези, които се очакват между подобни роднини.

Само 2 месеца след сватбата, обаче, Пол свалил брачния си пръстен и напуснал Лорън, както и седеммесечната им дъщеря.

Девет месеца след това тъщата Джули ражда бебе от Пол. Лорън Когато младата жена разбрала, че Пол се е преместил при нейната майка, тя казала, че не може да повярва, че двамата, които обича и на които има доверие повече от всичко на света, могат да се отнесат с нея по такъв начин.

След време новата двойка се оженила и Лорън посетила тяхната сватба по нейните думи „заради дъщеря ми“. Мъжът, за когото се била омъжила някога, сега свързвал живота си пред олтара с нейната майка.

Пол и тъщата Джули на сватбата си Лорън вече е намерила нов мъж в живота си и казва, че времето все пак лекува, но същевременно заявява твърдо, че никога повече няма да има доверие на майка си.

Джули 53-годишната тъща Джули е коментирала пред британското издание, че двамата с Пол нямат извънбрачна връзка, ами са женени и това е всичко.

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Антонио Бандерас, взела всичко най-добро от родителите си
Next: Аз съм на 54 и току що разбрах, че рендето има скрита функция! Добре че е дъщерята да ме открехне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.