Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите
  • Новини

Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
masmvaksvkaskvasv.png

Любяща майка от Великобритания изпя песен на умиращия си син и го върна към живота, съобщава The Mirror.

 През 2020 г. 9-годишният син на професионалната изпълнителка Дженифър Озбърн – Джейк, е диагностициран с рядко генетично заболяване – енцефалопатичен синдром. Болестта засяга развитието на мозъка, мускулната и дихателната системи.

Като дете Джейк често губел съзнание. Той обаче обичал музиката, разпознавал някои от песните и се усмихвал, когато ги чуел. „Плачех, когато виждах, че не му е добре. Той започваше да се смее, аз спирах да плача и се смеех с него. Умееше да превръща сълзите в смях“, разказва майката.

Не изпускай тези оферти:

Когато състоянието на Джейк се влошило, от страх да не умре вкъщи, родителите му го изпратили в детски хоспис.

Пред The Mirror Озбърн разказва и за трогателния момент, в който успяла да върне сина си към живота, като му изпяла песен.

Тя отишла при умиращия си син и попитала медицинската сестра какво да прави. „Бях много уплашена. Толкова ме беше срам, че се разплаках. Изключиха го от апаратурата и медицинската сестра ме посъветва да пея за него“, спомня си британката.

Тогава тя започнала да пее песен от мюзикъла „Най-великият шоумен“ и се случило чудо, което поразило дори медицинските сестри. Чувайки песента, Джейк буквално се съживил. След това започнал да диша самостоятелно и живял още 11 месеца.

„Той си пое дълбоко въздух и пеенето буквално го върна към живота. Докторът влезе, преслуша го със стетоскоп и не можа да повярва на резултата“, споделя Дженифър.

През септември състоянието на детето се влошило и малко по-късно то починало.

„Нещо просто се промени в мен и като майка знаех, че той ще умре. Влязох в стаята му и казах всичко, което исках да му кажа. След това го целунах и му казах да си почине. Щом иска да си почива, нека си почива“, казва тя.

Майката добавя, че на погребението е изпяла песента, която преди 11 месеца го е спасила.

Озбърн казва още, че 3-годишният й син Джими също страда от този синдром. Заболяването е предизвикано от генетична мутация, която имат и двамата родители. То е изключително рядко и в света са известни само около 100 такива случая. /jenata.blitz.bg

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНР потъна в сълзи! Внезапно почина емблематична водеща в радиото, всеки я е слушал
Next: НОИ с важна новина за пенсиите и парите за безработица, бременност и раждане

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.