Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите
  • Новини

Майка изпя песен на умиращия си син, последвалото шокира и лекарите

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
masmvaksvkaskvasv.png

Любяща майка от Великобритания изпя песен на умиращия си син и го върна към живота, съобщава The Mirror.

 През 2020 г. 9-годишният син на професионалната изпълнителка Дженифър Озбърн – Джейк, е диагностициран с рядко генетично заболяване – енцефалопатичен синдром. Болестта засяга развитието на мозъка, мускулната и дихателната системи.

Като дете Джейк често губел съзнание. Той обаче обичал музиката, разпознавал някои от песните и се усмихвал, когато ги чуел. „Плачех, когато виждах, че не му е добре. Той започваше да се смее, аз спирах да плача и се смеех с него. Умееше да превръща сълзите в смях“, разказва майката.

Не изпускай тези оферти:

Когато състоянието на Джейк се влошило, от страх да не умре вкъщи, родителите му го изпратили в детски хоспис.

Пред The Mirror Озбърн разказва и за трогателния момент, в който успяла да върне сина си към живота, като му изпяла песен.

Тя отишла при умиращия си син и попитала медицинската сестра какво да прави. „Бях много уплашена. Толкова ме беше срам, че се разплаках. Изключиха го от апаратурата и медицинската сестра ме посъветва да пея за него“, спомня си британката.

Тогава тя започнала да пее песен от мюзикъла „Най-великият шоумен“ и се случило чудо, което поразило дори медицинските сестри. Чувайки песента, Джейк буквално се съживил. След това започнал да диша самостоятелно и живял още 11 месеца.

„Той си пое дълбоко въздух и пеенето буквално го върна към живота. Докторът влезе, преслуша го със стетоскоп и не можа да повярва на резултата“, споделя Дженифър.

През септември състоянието на детето се влошило и малко по-късно то починало.

„Нещо просто се промени в мен и като майка знаех, че той ще умре. Влязох в стаята му и казах всичко, което исках да му кажа. След това го целунах и му казах да си почине. Щом иска да си почива, нека си почива“, казва тя.

Майката добавя, че на погребението е изпяла песента, която преди 11 месеца го е спасила.

Озбърн казва още, че 3-годишният й син Джими също страда от този синдром. Заболяването е предизвикано от генетична мутация, която имат и двамата родители. То е изключително рядко и в света са известни само около 100 такива случая. /jenata.blitz.bg

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНР потъна в сълзи! Внезапно почина емблематична водеща в радиото, всеки я е слушал
Next: НОИ с важна новина за пенсиите и парите за безработица, бременност и раждане

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.