Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно се случи чудо
  • Новини

Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно се случи чудо

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
dsfvsdkbvfgbkfgbkgfb.png

Това е само един миг, който унищожава целият им живот. Но само една година по-късно не едно, а три чудеса се случват.

Малкият Кайл празнува своя 5-ти рожден ден. Заедно със сестрите си (4-годишната Ема и 2-годишната Кейти), майка му Лори и баба му Синди, всички те се отправят към панаира.

 

 

Кайл най-много харесва виенското колело и зоологическата градина. Изкарват си страхотно.

Когато става време за следобедната дрямка, те всички се качват в микробуса, за да се върнат вкъщи. Но попадат в задръстване. Лори се обърща към най-малката си дъщеря и я гъделичка нежно по крака.

Това ще е последният път, в който вижда дъщеря й да се смее.

 

 

Изведнъж техният миниван е ударен от камион. Без да спре, той се врязва в колата. Децата на задната седалка са толкова зле, че трябва веднага да бъдат закарани в болница.

Когато Крис, бащата, получава обаждане, той се втурва към болницата. Но пристига твърде късно. И двете му дъщери са мъртви.

 

 

Родителите все още имат надежда за Кайл. Но той е толкова тежко ранен, че няма шанс за оцеляване. Докторите трябва да изключат машините, които поддържат живота му. Заедно със съпругата си, Крис седи на леглото на сина си, докато Кайл диша последния си дъх.

„Държах ръката си на гърдите му, докато сърцето му спря да бие,“ казва Крис. „След това той си отиде.“

 

 

Тяхната загуба става очевидна, когато виждат Кайл, Кейти и Ема за последен път преди погребението. Те лежат в 3-малки детски ковчези.

Болката е непоносима. Лори и Крис живеят в квартал с много деца. Всеки път, когато чуват техният весел смях, те затварят прозорците и се крият в задната част на къщата им. На Хелоуин излизат от града, за да не трябва да виждат всички деца, които звънят на звънеца им. Това разбива сърцата им.

Но родителите правят пакт заедно: Те няма да се самоубият. Дори и това да изглежда като единствената реална алтернатива.

„В определен момент просто искате да премахнете скръбта. Искате да се самоубиете, защото си мислите, че ще бъдете с децата си отново„, признава Крис. „Но ние си обещахме никога да не го правим.“

И те решават нещо много по-добро: 3 месеца след инцидента, Крис Лори решават отново да имат деца.

Лори се подлага на изкуствено оплождане. Резултатът е прекрасен: Две момичета и едно момче. Точно като Ема, Кейти и Кайл. Те всъщност искат само едно дете, но виждайки оплодените яйцеклетки, веднага разпознават знак.

Почти година по-късно, след като са загубили Кайл, Ема и Кейти, им се раждат тризнаци: Ашли, Ели и Джейк. „Те никога няма да заменят Кайл, Ема и Кейти“, казва Лори. „Но отново има радост в къщата ни. Има радост и в сърцата ни. Те изпълват живота ни с любов, щастие и смях отново. “

Тризнаците знаят, че преди да бъдат родени са имали 3 други братя и сестри.

Техните снимки са навсякъде в къщата и техните родители говорят за тях често. Те дори ходят на гробищата заедно. Цялото семейство е заедно. Тъй като Кайл, Ема и Кейти никога не бива да се забравят.

 

Трагичната история на тези три братя и сестри наистина разплаква. Раните, които родителите носят в сърцата си никога няма напълно да се излекуват. Но благодарение на раждането на техните тризнаци, живота им отново има смисъл.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Алексей Навални почина в затвора
Next: Струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.