Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка и син се скараха на въпрос в Стани богат
  • Новини

Майка и син се скараха на въпрос в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
dfghdfghtrhtr.png

Неописуема драма в „Стани Богат“ между син и майка остави без думи Михаил Билалов.

В главни герои тази вечер се превърнаха най-малкият участник в националния отбор по философия Симеон Кърджиев и Яна Бонева.

 

Симеон, който е ученик в Класическата столична гимназия, свири на пиано и мечтае на продължи с науката в Станфордския университет.

Той показа страхотен интелект за радост и на своя баща, по-големия си брат.

Борис и по-малката си сестра Мартина, които също го подкрепиха.

 

В началото на играта той спечели публиката, след като обясни защо е получил тройка на контролно по испански.

 

Оказа се, че то е било в същия ден, в който майка му е имала рожден ден.

Затова предната вечер, вместо да учи, момъкът свирил, за да подготви подарък на Яна.

Успял да я зарадва с прелюдия на Шопен ла-мажор, кратко, но хубаво.

След като преди това седмица и половина всеки ден се подготвял усърдно по 2-3 часа с помощта на учителката си.

 

„Тройката бе абсурдна, а подаръкът странен.

Каза ми, мамо след седмица ще ти подаря нещо, и аз помислих, че го е поръчал по интернет. А той ме покани и ми го изсвири“, разкри каква емоция е изпитала Яна.

Впоследствие Симеон мина като бърз влак през малка гара за верните отговори на началните въпроси.

Макар че и майка му се намеси, когато се налагаше.

 

Първият жокер, поискан от Симеон, бе на въпрос за 1500 лева

– Кой професионален спорт продължава средно над три часа, но времето, в което топката е в игра, е общо около 11 минути.

Опциите бяха хокей на лед, водна топка, американски футбол и баскетбол.

С помощта на публиката, която даде 76 процента за футбола, момчето продължи напред.

 

Музикантът не се затрудни и със следващия въпрос за 2000 лева, и заключи сумата.

Но когато стигна до въпрос за 3000 лева, последваха драматични сцени.

С какво е характерна африканската река Окаванго, попита го водещият на играта по бТВ, като евентуалните отговори бяха – минава през Екватора и нулевия меридиан.

Разлива се в пустинята, влива се и извира от едно и също място, тече в различни цветове.

Симеон се обади на приятеля си Димитър Димитров от Варна, но той не отгатна.

Така остана последната възможност – използване на жокер 50 на 50, който остави два отговора – „разлива се в пустинята“ и „тече в различни цветове“.

 

Симеон се опита да разсъждава и в първия момент изключи водата да има повече от един цвят, тъй като трябвало да бъде едновременно сладка и солена.

Малко след това обаче той бе на коренно различно мнение, призна, че е сбъркал и заложи твърдо на „тече в различни цветове“.

Майка му напразно опитваше да го убеди, че верният отговор е „разлива се в пустинята“ и двамата проведоха страстен, но безмислен спор.

 

Яна дори предложи на Симеон, че ако тя е права, ще вземе спечелената сума и ще отидат на гроба на Шопен в Париж, както са се разбрали преди шоуто.

Синът й обаче бе непреклонен и напомни, че в тази игра той е капитан на кораба.

„Права беше сестра ти, че ще се скараме. Овен…“, вдигна рамене в един момент безпомощната майка.

Въпреки това тя направи още няколко опита да промени мнението на наследника си, но безуспешно.

 

В крайна сметка Симеон маркира „тече в различни цветове“, което се оказа грешен отговор и си тръгна с 2000 лева.

Младежът видимо бе неудовлетворен, но запази самообладание и призна, че е доволен от играта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно! Сестрата на Селин Дион се моли за нея: Надяваме се на чудо!
Next: Емануела с първи думи за бившия си и участието му в Игри на волята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.