Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка Мария цери диабет с 40 маслини: Народната лечителка от Пловдив смъкнала захарта си от 9 на 5,8 за няколко дни
  • Новини

Майка Мария цери диабет с 40 маслини: Народната лечителка от Пловдив смъкнала захарта си от 9 на 5,8 за няколко дни

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
maiakrmariaqdiab.png

Тревожно е покачването на заболелите от захарен диабет. В България те са достигнали близо 8.8%, което е половин милион българи. През 2015 година в световен мащаб заболелите от захарен диабет са 415 млн. души.

Очаква се през 2030 г. техният брой да достигне близо 500 милиона. България не е изключение от общата тенденция. Докато през 1992 г. сме имали около 3% заболеваемост, което е около 250 000 души, вече гоним 8,8%, което е половин милион българи.

Диабетът е хронично заболяване, при което нивото на глюкозата в кръвта е повишено. Тя е необходима за производството на енергия във всяка клетка на тялото. Глюкозата от кръвта може да влезе в клетките само в присъствието на достатъчно количество инсулин.
Лечебната смес на руската лечителка Джуна: Само с три съставки, а излекува хиляди хора

При диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин от панкреаса, както и нарушено действие на произвеждания инсулин. Макар диабетът да се счита за нелечимо заболяване, има редица народни илачи, с които можем да го контролираме и напълно да забравим за съществуването му. Това може да се случи успешно с рецептата на пловдивската лечителка Мария Дафова, известна в цяла България като Майка Мария. Самата тя е била диагностицирана с диабет и е успяла за дни да свали своята кръвна захар от 9 на 5,8.

За целта ви трябват 40 черни маслини. Може и по-дребни или път такива, които се хапват с костилките. В компотен буркан се заливат с ракия за десет дни, като през това време стоят в шкаф, в хладилник или на стайна температура.

След това пет дни се ядат по 2 маслини сутрин и по 2 маслини вечер на гладно (общо 20 броя). На 6-ия ден се изследва захарта. Ако е в граници, се спира яденето на маслините.

Ако е над норма захарта, се продължава по 1 маслина сутрин и 1 маслина вечер, докато свършат. Ако захарта не е влезнала в норма и след втория курс, се прави почивка от десет дни, през което време се полага следващата доза маслини в ракия и след като е готова, се прави повторно лечение. Майка Мария казва, че ако диабетът е в прединсулиново състояние, обичайно захарта се нормализира още при първата доза от народната рецепта.

Нейната препоръка е паралелно с маслините да се пие и канела на капки. Извлекът се купува от аптеките. Приема се 3 пъти дневно по 30 пъти или се яде по една чаена лъжичка от ароматната сладкарска подправка с купичка кисело мляко отново 3 пъти на ден.

За още по-бързи резултати може да се взема и от еликсирите на прочутия лечител Хлебаров, като най-ефикасен е този под номер 15. Той се приема 3 пъти по 30 капки в продължение на 3 месеца, като се прави почивка от по 1 седмица всеки месец.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче с рак на черния дроб посочи първите симптоми на болестта
Next: Най-великият пророк: Владимир Путин ще умре през 2022г. – Ето кога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.