Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка ми се поддържа с хапчета за кръвно от 20 години, а само две чаши дневно от този чай я оправиха и изхвърли лекарствата
  • Новини

Майка ми се поддържа с хапчета за кръвно от 20 години, а само две чаши дневно от този чай я оправиха и изхвърли лекарствата

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2023
sdfgdfvfdgergdfg.png

Чаят от хибискус има диуретичен ефект и понижава кръвното налягане – помага на тялото да се освободи от задържаните течности и неприятните отоци намаляват.
Доказано е, че чаят от хибискус е ефективен за понижаването на пулса и регулиране на хипертонията.

И най-прекрасното нещо е, че той няма никакви странични ефекти, каквито имат хапчетата за високо кръвно, като чернодробно увреждане, липса на жизненост, слабост и така нататък. През 2010 г. химици доказаха, че чаят от хибискус съдържа Антоциани и различни клетъчно подсилващи свойства, които предпазват вените.

При направено проучване е установено, че на хората, които пият две чаши чай от хибискус дневно в продължение на четири седмици се е понижило кръвно налягане с 12%.
Антоцианите, които съдържа хибискусът, блокират ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ), заради който кръвоносните съдове се свиват и кръвното налягане се повишава.

Подобен е ефектът на хапчетата за високо кръвно, които се изписват от лекарите за контрол на артериалната хипертония. Съществената разлика обаче е, че чаят от хибискус действа без никакви странични ефекти.

В случай, че имате нужда от медицинските предимства на чая от хибискус, тогава ще трябва да пиете две до три чаши на ден.
Рецепта за чай от хибискус за хипертония
Съставки:
4 чаени чаши вода
3 с.л. сушен цвят от хибискус
1 пръчка канела

1 с.л. мед
Изцеден сок от 1 портокал
Начин на приготвяне
След като кипнете водата, махнете я от котлона и залейте с нея 3 супени лъжици изсушен цвят от хибискус и пръчицата канела. След 20 минути прецедете течността и добавете меда и сока от портокал. Напитката може да се консумира и студена, с лед.
Внимание!

Чаят от хибискус е със изключително кисел вкус, имайте предвид това. Добре би било, след като го изпиете, да изплакнете устата си с вода, за да се предпазите от евентуално разваляне на зъбите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация в центъра на София, хвърчат пожарни
Next: Чудо невиждано насред октомври във Варна и Бургас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.