Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на близнаци роди 10 деца накуп и счупи рекорда на Гинес, а мъжът ѝ е безработен
  • Новини

Майка на близнаци роди 10 деца накуп и счупи рекорда на Гинес, а мъжът ѝ е безработен

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
dqdsaogaskdoasdias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Южноафриканска жена роди десет деца, което е най-голямото живо раждане в света, потвърдено от лекарите.

37-годишната Госиаме Тамара Ситол, която вече е майка на близнаци, роди седем момчета и три момичета чрез цезарово сечение в болница в Претория късно в понеделник, съобщи съпругът й.

Тебого Цотеци – който в момента е безработен – каза пред журналисти за раждането късно в понеделник вечерта, като съобщи, че е „щастлив“ и „развълнуван“.

Ситол твърдеше, че бременността е „естествена“, но такива екстремни раждания почти винаги са резултат от инвитро процедури – с множество оплодени ембриони, поставени в утробата, за да се увеличи шансът пациентката да забременее.

Предишният рекорд е за 9 бебета и се държи от мароканката Малиан Халима Сисе

Ситол, която има шестгодишни близнаци, преди това каза пред Pretoria News, че бременността й е естествена, тъй като не е била на лечение за плодовитост

Майка на близнаци роди 10 деца накуп„Това са седем момчета и три момичета. Тя беше бременна седем месеца и седем дни. Щастлив съм. Емоционален съм. Не мога да говоря много. Нека поговорим отново сутринта, моля, казва съпругът.

Първоначално лекарите смятали, че бебетата ще са 6, в последствие резултатите от видеозона показвали 8, но Госиаме е изненадала всички, раждайки 10 бебета наведнъж.

„Шокирана съм от бременността си. В началото беше трудно. Аз бях болна. Беше ми трудно. Все още е трудно, но сега започнах да свиквам. Вече не усещам болката, но все пак ми е малко трудно. Просто се моля Бог да ми помогне да запазя всичките си деца здрави. Ще бъда доволен от това “, каза майката.

Госиаме Тамара Ситол„Не можех да повярвам. Почувствах се като едно от избраните от Бога деца. Чувствах се благословен да получа такива видове благословии, когато много хора там се нуждаят от деца. Това е чудо, което оценявам. Трябваше да направя собствено проучване дали човек наистина може да зачене осем деца. Това беше нещо ново. Знаех за близнаци, тризнаци и дори четворки ”, каза Цотеци. Но след като разбрах, че тези неща се случват и видях медицинските досиета на жена ми, се развълнувах още повече. Нямам търпение да ги имам в ръцете си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Анита Димитрова: Мълчах 7 дни за раздялата си с Митко, сега казвам истината за раздялата ни
Next: Пълен обрат! До няколко години тези жилища ще са непродаваеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.