Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на две деца, която живее в стара кола, споделя храната си с беден съсед, на следващия ден получава нов дом за 370 хиляди
  • Новини

Майка на две деца, която живее в стара кола, споделя храната си с беден съсед, на следващия ден получава нов дом за 370 хиляди

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
aasdasmmmmiud.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки че няма много, майка на две деца, живееща в кола, реши да сподели храната си с беден съсед, само за да получи скъп чисто нов дом на следващия ден от неочакван човек.

Даян беше млада самотна майка, живееща с четиримесечното си бебе и двегодишно малко дете в очукана стара кола. Тя се раздели с партньора си малко преди раждането на второто си дете и трябваше да отгледа двете деца сама.

За съжаление, тя вече не можеше да работи, защото трябваше да се грижи за двете си деца на пълен работен ден. Това я принуди да освободи малкия апартамент, в който живееха, и да се премести в очуканата стара кола, която някога е наследила от покойния си баща.

Тя нямаше друг избор, освен да живеят в колата, паркирайки на произволни паркинги из града, защото всички близки заслони бяха пълни. Спестяванията й се изчерпваха ежедневно, защото трябваше да харчи за храна, памперси на бебето си и други основни нужди.

Въпреки че Даян искаше да работи, за да издържа децата си, никой не ги приемаше и тя не можеше да си позволи да ги настани в детска градина. Така че, докато децата й спяха, тя рисуваше прости произведения на изкуството и ги продаваше на улицата на следващия ден.

Въпреки че това им дава допълнителни пари за ежедневните им разходи, това все още не е достатъчно. Дългосрочната цел на Даян беше да спести достатъчно пари за детски градини, за да си намери подходяща работа и да осигури на децата си по-добър и по-комфортен живот.

Един ден Даян и двете й деца се връщаха към колата си, след като ядоха проста храна от местен камион за храна, когато забелязаха възрастна дама, която отчаяно броеше монетите си. „Какъв е проблема?“ — попита Даян жената.

Старата дама погледна Даян и въздъхна. „Не съм яла цял ден, но монетите ми не стигат, за да си купя храна. Всичко, което мога да купя с тези монети, е бисквитка“, обясни тя.

Даян се чувстваше ужасно заради старата дама, която изглеждаше крехка. „Сигурно си гладен. Можеш да вечеряш с нас. Ще споделя храната си с теб“, предложи тя без колебание.

Старата дама беше изненадана от любезността на Даян, особено след като беше очевидно, че Даян не е добре осигурена. Беше облечена в дрипави дрехи и имаше двегодишно малко дете, облечено в прилепнали дрехи, и бебе, носещо само пелена, увита около кръста й с импровизирана кошница за новородено.

„Защо, благодаря ти, скъпа“, каза й старата дама. „Няма да взема много от храната ви, но ще призная, че дори една хапка би била оценена точно сега. Не знам дали мога да се прибера вкъщи, без да ям нищо“, добави тя.

С тези думи Даян и старата дама седнаха на близката пейка и споделиха оризова храна, която тя поръча. Докато възрастната дама, която се представи като Нена, изяде половинката си, Даян нахрани двегодишното си дете, преди да нахрани себе си.

Когато свърши, тя накърми бебето си, което спеше тихо в импровизираната кошница.

— Наблизо ли живееш? – попита възрастната жена Даян, след като свърши с яденето.

Даян вдигна рамене. „Предполагам, че можете да кажете, че… синовете ми и аз живеем в нашата кола“, призна тя.

„Защо?“ – каза шокирана Нена. — Грижиш ли се за децата си по цял ден? тя попита.

Даян кимна с глава. „Партньорът ми ме напусна малко след като родих второто ни дете. Не можех да си позволя наема сама, така че бяхме принудени да живеем в колата. Никой приют не желае да ни приеме в момента. Надявам се да получа работа, но не мога да си позволя детска градина в момента. Все още спестявам.“

Нена се чувстваше зле за Даян, но се възхищаваше на упоритата й работа и постоянство, за да осигури на децата си по-добър живот. Тя попита Даян къде ще бъде след три дни, за да могат да се срещнат отново, и Даян й каза.

На следващия ден Нена съобщава историята на Даян на местния вестник с надеждата да получи помощ за нея. В рамките на два дни много членове на общността се включиха, за да помогнат.

Собственик на имот реши да даде на Даян и децата й напълно обзаведен апартамент с две спални на стойност над 370 000 долара, което според него е неговият начин да върне, след като разпродаде няколко от имотите си за един месец. Дневен център предложи да се грижи за двете деца на Даян безплатно, като й даде сертификат за подарък за цял живот.

Не на последно място, няколко компании чуха за решимостта на Даян да си намери работа. Тя получи много предложения за работа, които също идваха с предимства, като безплатни консултации, пари за облекло и медицински помощи за децата си.

Нена развълнувана се втурна към Даян на мястото, където каза, че ще бъде, след като чуе за всички предложения за дарения. Те отидоха заедно в читалището, където Даян научи за всички щедри подаръци, които членовете на общността искаха да дадат на нея и децата й.

Един от присъстващите в центъра беше собственикът на имота, който реши да даде апартамент на Даян. След като получи всички щедри подаръци, той попита Даян: „Готова ли си да видиш новия си дом?“

Даян погледна невярващо Нена, защото не можеше да повярва, че случващото се е истина. Тя кимна с глава и заедно тръгнаха към жилищната сграда, която тя и децата й вече можеха да нарекат дом.

Когато стигнаха до красивия апартамент, Даян не можа да се сдържи и се разплака. Никога не е очаквала да получи такава любезност от непознати и беше преизпълнена с благодарност. Когато Даян попита Нена защо е споделила историята си, Нена отговори:

„Решил си да споделиш това, което имаш, въпреки че имаш толкова малко. Редно е да получиш същата доброта, която толкова щедро даваш на другите.“

Какво можем да научим от тази история?

Каквото повикало, такова се обадило. Даян не очакваше нищо в замяна, когато предложи на Нена малко храна. В крайна сметка нейната доброта й позволи да получи още по-големи благословии.
Предай нататък. Когато получавате акт на доброта от някого, винаги го плащайте, като помагате на друг човек. По този начин цикълът на добротата никога не свършва.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Можете да коментирате и споделите новината във фейсбук, вашето мнение е важно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственик на луксозен ресторант научава, че бездомен мъж готви там вместо главния готвач
Next: 81-годишен мъж нямал пари да купи храна за старото си куче – Аз ще го платя, казва писклив глас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.