Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на две деца с минимална заплата: Това е непоносимо, ходя на още едно място да работя
  • Новини

Майка на две деца с минимална заплата: Това е непоносимо, ходя на още едно място да работя

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
fdgjghfjghjhgjhg.png

Над 442 хиляди души получават минимално възнаграждение за труда си. Това сочат статистическите данни към второто тримесечие на годината.

В момента минималната заплата е в размер на 780 лева. Очаква се от 1 януари тя да нарасне със 153 лева и така да надхвърли 930. Според КНСБ промяната е крачка напред, но не е достатъчна. Затова синдикалистите ще настояват размерът ѝ да е повече от 50% от средната за страната за последната година.

Сметки за ток, вода, храна на фона на разходите за отглеждане на две деца. Всичко това месечно Таня Гаджева трябва да покрива с минималната си заплата от 780 лева.

„Това е непоносимо. Аз ходя на още едно място да работя. Сутрин излизам в 6 часа и вечер се прибирам в 18.30. С две деца съм. Как се живее – ток, вода, телефони, ученик, трудно е! Разходите са си страшно големи. Много трудно се издържа“, споделя пред NOVA жената.

За да подпомогне най-уязвимите като Таня, правителството предлага парите да нараснат до 933 лева от началото на следващата година. Изчисленията на синдикалистите обаче показват, че ръстът в доходите трябва да е още по-осезаем.

От КНСБ ще настояват за промяна в определянето на размера на парите, така че увеличението да бъде адекватно.

„Текстът на закона трябваше да бъде минимум 50%, а не фиксирано точно 50“, категоричен е Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Според работодателите формулирането на минималната заплата не трябва да е фиксирано в една формула, без да има оценка на въздействие и да се взимат предвид други показатели.

„Всяко нещо, което се случва по административен начин, води до работодатели, които няма как да плащат, прибягват към намаляване на работното време, преминаване в сив сектор – българинът е изобретателен“, казва заместник-председателят на БСК Мария Минчева. Според бизнеса подходът „на калпак“ чрез формула ще за

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моделка намери мъж в безпомощно състояние, закара го в болница, а сега издирва близките му
Next: Извънредно! Хеликоптер падна край Гърмен, хвърчат линейки

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.