Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано
  • Новини

Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hgfdghnbgdsgw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какво бихте направили, ако децата ви бяха гладни и нямаше кого да помолите за помощ? Майка на три деца била в тази ужасна ситуация. Тя нямала друг избор, освен да открадне храна от магазина.

Тереза ​​Уест очаквала всичко друго, но не и такава реакция от местната полиция.

В началото на ноември Кийт Брадшоу и Кандис Спрагинс, полицаи от Хилсбъро, получават сигнал, че е извършена кражба в магазина за хранителни стоки Food Lion Те получили от магазина регистрационния номер на колата на жената.

Когато служителите се появли в дома на Тереза Уест, те разкрили сърцераздирателна история. И разбрали защо го е направила.

На майката й било трудно да свързва двата края за нея и трите й деца и те били останали без храна в продължение на три дни.

През сълзи майката по-късно обяснява, че е търсела помощ от всеки, от дори от църкви, но „…никой не ни даде нищо. Нямахме нищо“.

Тъй като нямала къде другаде да се обърне, Уест посетила магазина за хранителни стоки и взе това, което не можела да си позволи. Тя признала, че е взела храна на стойност около 36 долара.

„Трябваше да изляза и да открадна храна и това е отчайващо и съжалявам, че направих това, което направих, но децата ми бяха гладни“, казва тя.

Двамата полицаи се огледали и бързо разбрали, че тя казва истината.

„Отворих хладилника и беше напълно празен. Мисля, че имаше една малка опаковка сирене в него – казва Брадшоу.

Полицаите решили, че е редно да помогнат на жената.

Полицаите отишли до магазина за хранителни стоки и похарчили 140 долара от собствените си пари за хранителни стоки за Уест и децата й и се върнали в дома й с две коли, натоварени с храна.

Семейството било снабдено с всички необходими стоки: месо, зеленчуци и плодове, зърнени храни и др. За някои това не е нищо особено, но това, което означавало за едно бедно семейство, не може да се опише с думи!

Брадшоу казва, че за тях това е просто едно добро дело, но за майката е много повече.

„Любимият ми стих е Матей 23:24, „Когато бях гладен, ти ме нахрани“, казва полицаят.

Полицейското управление в Хилсбъро пише: „Първо, ние сме хора с душа, а след това сме полицаи. Често проявяваме състрадание. Капитан Брадшоу и офицер Спрагинс трябва да бъдат похвалени.“

Полицейското управление в Хилсбъро заяви, че ще продължи да помага на Уест да намери подкрепата, от която се нуждае, от местни нестопански организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи, които се опариха с немалко пари, предупредиха как тънко-тънко са ги ощавили със скрити такси
Next: Жена му умряла от рак, а след 2 години той получил от нея знак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.