Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на 4 деца продава всичките си имоти, за да спаси сина си
  • Новини

Майка на 4 деца продава всичките си имоти, за да спаси сина си

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
dewsdtsdtsdgsdg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момченцето получава рядко срещания автоимунен енцефалит след инфекция

Деси Томова e майка на четири деца, но голямата й грижа е най-малкият Джони – на 5 години.

След първата му годинка неочаквано настъпва обрат в развитието на момчето. Стига се до тежки диагнози и операции, включително до рядко срещано автоимунно заболяване, чието лечение застрахователите не заплащат. За да осигури лечение на Джони, Деси Томова продава всичките си имоти, а семейството й е затънало в дългове.

 

„Малко след първия рожден ден на Джони той се разболя и вдигна температура. Спря да ходи, не можеше да седи без помощ и дори не успяваше да си намери биберона, докато лежи в легълцето си. Изследване показа над 8 см тумор в мозъка.

 

Трудно намерихме болница с необходимата техника и неврохирург, който може да оперира толкова малко дете. Направиха операцията, но се оказа, че са махнали съвсем малка част от тумора. Джони получи хидроцефалия и имаше огромна подутина отзад на главата“, споделя Деси Томова.

 

 

Деси и Джони в началото на битката

 

Целият тумор е премахнат с втора операция, този път в Истанбул. Малко по-късно идва COVID пандемията, а физиотерапията на момченцето прави неговата майка вкъщи с подръчни материали.

„Най-накрая попаднах на украинска невроложка, чието дете също има проблеми. Тя каза, че Джони е с PANDAS – нарушение на имунната система. В случая на сина ми това е вид автоимунен енцефалит вследствие на стрептококова инфекция. Затова винаги след като изпишат на детето антибиотик, то се подобряваше. Невроложката ми изписа тестове и терапии, но всичко трябваше да си плащаме сами.

 

Понеже тази диагноза не е позната в голяма част от света, застрахователите не заплащат лечението й. А с мъжа ми сме толкова задлъжнели, че на него му е забранено да напуска емирствата, където работи. Още един млад невролог потвърди, че е PANDAS. И аз го помолих за някакво лечение, защото около 10 юни тази година детето спря да яде, да пие, да ходи, да говори“, споделя още борбената майка.

 

 

Момченцето в болничното легло

Понеже Джони е с автоимунен енцефалит от 4 години, той е вече тежък случай. Използва се и лекарство, което обичайно се ползва при онкоболни.

„Важното е, че има лечение, но не се постига пълно излекуване. Детето се довежда до възможно най-доброто състояние, което след това трябва да се поддържа. При евентуална следваща стрептококова инфекция трябва да започне моментално антибиотично лечение, за да не се влоши състоянието. А Джони може да се подобри след 3, но е възможно и да е след 10 процедури“, допълва майката на болното дете.

 

 

Битката за 5-годишното дете продължава

Родителите на Джони разчитат на благотворителни кампании и на добрината на хората.

 

Който желае, може да помогне за възстановяването на Джони чрез платформата GoFundMe: https://www.gofundme.com/f/help-our-johnny-recover, чрез PayPal: https://www.paypal.me/Letshelpjohnny или чрез банков превод в Банка UniCredit:

IBAN: BG26UNCR70001524624650, титуляр на сметката е Каролина Томова (сестра на Джони).

Средства се набират и чрез фейсбук страницата Благотворителен базар – Да помогнем на Джони.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма находка! Овчар откри бидон, натъпкан с 200 000лв. И ял, пил, черпил
Next: Огромна лична трагедия разтърси Камен Во – да почива в мир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.