Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на 77 години носи парализирания си син на гръб от 59 години
  • Новини

Майка на 77 години носи парализирания си син на гръб от 59 години

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
olgaboshkovivch.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята на 77-годишната сръбкиня Олга Бошкович, която живее в село Мушич, за пореден път доказва колко силна и жертвена е майчинската любов. Тази жена носи парализирания си син Предраг на гърба си повече от 50 години. Мъжът на 59 години и през целия си живот тя го отглежда сама.

Бащата на детето избягал веднага щом научи, че Олга е бременна. Роднините били против дъщеря им да ражда без съпруг, но момичето наистина искало да стане майка. Олга разбирала, че самото отглеждане на дете няма да е лесно, но дори не предполагала колко трудно ще бъде.

При раждането станало ясно, че момчето цял живот ще бъде инвалид. Но жената не ооставила бебето, а го отглеждала в малката стая, която й дали родителите й.

Когато момчето пораснало, Олга започнала да го носи на гърба си в училище, така че той да бъде сред децата и да се развива. Минали години и Предраг се превърнал в мъж, но майка му все още го носи. Предложили й инвалидна количка, но жената не я взела. Казва, че се справя сама.

Предраг се научил да прави красиви изделия от дърво с лявата ръка, които след това раздава на местни деца и познати.

Напоследък на Олга й все по-тежко да носи сина си и да се грижи за домакинството.

Но най-вече е натъжена от факта, че когато напусне този свят, нейният Предраг ще остане напълно сам и никой няма да се нуждае от него.

Източник: Свободна зона

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красивата майка на Тошо Куката проговори: Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници
Next: Историята на един супер баща: Да осиновиш 4 деца и да се грижиш за тях сам, без жена до себе си

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.