Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него
  • Новини

Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
masiakaisnin.jpg

„Мама продължава да ме възпитава,“ твърди 80-годишният Том

Ада Кейтинг, на 98 г., се преместила да живее в дом за възрастни хора в Мос Вю в Хайтън, Великобритания, защото 80-годишният й син Том Кийтинг не бил свикнал без майка си.

Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него

През целия им живот, Ада и Том Китинг били неразделни. Том никога не се оженил. Най-близкият му човек през целия си живот била неговата майка.

Не изпускай тези оферти:

Всяка нощ пожелавах лека нощ на Том в стаята му и всяка сутрин го поздравявах с добро утро,“ казва Ада Китинг.

Майка на 98 постъпи в старчески дом при сина си, за да се грижи за него

Майката и синът прекарали целия си живот в гледане на популярния британски сериал „Ферма Евърдейл“, и в игра на настолни игри.

Но преди година Том се преместил в дома за възрастни хора „Мос Вю“, тъй като му били нужни допълнителни грижи. На майката станало трудна всеки ден да посещава сина си и тя решила на 98 години да се премести при него.

„Персоналът тук е много любезен и аз съм щастлив да виждам мама по-често, откакто живее тук,“ казва Том Китинг.

Той признава, че не знае какво би правил без майчините си наставления, дори и на 80 години. Той твърди, че тя продължава да го възпитава до ден днешен.
„Понякога тя казва: „Дръж се добре“. Тя много добре се грижи за мен.“

Още интересни статии:

Керанка от Добрич е сред най-добрите ясновидци, които откриват болести и магии, научи Магазина за Новини.

Освен това даровитата гадателка не изпраща човек от дома си, без да му е дала съвет какво да направи, за да се избави от проблема.

Способностите Керанка получила през 1988 г. след падане от гаража на дома си.

Счупила няколко ребра, била в безсъзнание около половин час. След близо година ѝ се присънил сън. В него мъртвият ѝ баща дошъл, за да ѝ каже, че в най-скоро време тя ще умре. Уплашила се. На следващата вечер отново сънувала, този път мъж, който повече приличал на скелет, отколкото на човек, бил с дълга брада.

На въпроса ѝ защо е дошъл, отвърнал, че на 17 ноември тя или ще умре, или ще гледа в бъдещето на хората и ще им помага. Няколко месеца по-късно гледала за първи път – на зет си. На сутрешното кафе нещо я подтикнало и решила да вземе чашата му, за да надзърне вътре. Започнала да му говори и да предсказва какво ще му се случи до края на деня. Всичко, което предрекла, се сбъднало. И така продължава и до днес.

Керанка споделя, че когато човек седне срещу нея, първо го пита за датата, месеца и годината на раждане.

Казва, че след това започва да получава информация за него – за здравето, за душата му, за близките му. Сеанси не прави във вторник и петък, защото така ѝ било заръчано свише. Ясновидката обяснява, че не знае как ѝ се дава информацията. „Виждам имена, дати, събития и аурата на човека. Виждам какви здравословни проблеми има и ако мога, му помагам с рецепта или съвет как да постъпи“, допълва тя. Най-често я търсели с въпроси за здраве, за любов, за семейството, за пари, за магии. Добричлийката обяснява, че има 99 вида магии.

„Да умреш, да не ти върви, да се разделиш, да страдаш, да се топиш… дори да се влюбиш или да напуснеш жена си и децата и да идеш при друга. Но всички магии имат давност. След определено време те престават да действат, но мястото остава прокълнато. По-лошо от магията е проклятието. Най-тежко е проклятието от близък човек – майка, баща, баба, дядо…

Да те прокълне кръвен роднина. От проклятието няма спасение. Магията може да се развали, но проклятието не може“, категорична е ясновидката. Тя дава разяснения и как се развалят различните видове магии: „Може да е с вода, но трябва да е изворна, с яйце, изхвърляне в течаща вода, четат се и молитви – в някои случаи се чете Киприяновата молитва или Василиевата. Всяка магия си има начин за разваляне в зависимост от това за какво е наречена.“

Според Керанка не само ходжите правят магии, но и християните.

„Някои от тях са по-силни. Имаше един ходжа. Много силен беше. Като ти направи магия, където и да си, те застига. Уплашила съм се колко магии се правят. Но трябва много да се внимава! Този, който прави, да не разваля. Трябва друг да я развали. Ако един човек направи магия и после дойдат при него, за да я развали, и той го направи – умира. Имахме такъв случай преди години. Един ходжа от Балчик бързал за някъде, отиват при него хора късно вечерта, той не разбрал, че е негова магията, и я развалил. Не мина много време и почина…“, разказва ясновидката.

На всичките си клиенти тя дава и ценни съвети как се пазят от лоши енергии. „Палете тамян и обиколете къщата си, винаги в посока, обратна на часовниковата стрелка, поръсете захар около дома си или пред вратата си, поръсете със светена вода, но без да я пипате“, казва Керанка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Окончателно! Стефан Янев категоричен: Приемам поканата за преговори с Борисов
Next: За първи път оставих детето на свекърва си да го гледа и никога повече няма да допусна тази грешка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.