Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка погледна под леглото на детето си, докато са на къмпинг и онемя
  • Новини

Майка погледна под леглото на детето си, докато са на къмпинг и онемя

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
skdkasdkasdkasrisirs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много се говори за мерките, които правителството взима, за да защити родния туризъм, както и за претенциите на хотелиерите и собствениците на къмпинги.

Но до колко всъщност се правят усилия от тяхна страна, за да привлекат клиенти?

Жена от София споделя отвратително преживяване от почивката си на къмпинг в Царево.

Ето какво разказва тя във Фейсбук:

Здравейте, ще споделя как мина престоят ни в къмпинг „Якото място“ . Тъй като миналата година го бяхме посетили и мноогооо ни хареса, решихме тази година да повторим.

За съжаление няма да потретим. Още с настаняването изникна проблем. Бяхме резервирали 6-ка, а ни настаниха в 4-ка (4 легла в едно помещение, а сме две семейства с дете). Веднага се обадих на регистратура, арогантна леля каза, че аз не съм разбрала и дори не предлагали 6-ки (в сайта им пише друго).

Преживяхме соц бунгалото и решихме да се насладим на остатъка от почивката си. НО снощи на 6-тата от 8 платени нощувки, се наложи да разместя едно от леглата, в опит да намеря стоножката, която беше полазила детето докато спи и… Изненада няколко използвани презервативи лъснаха отдолу. 4.

Обадих се на регистратура, а наглата леличка ми каза с досада, че ще изпрати камериерката. След около 15 мин. дойде сънена госпожа с придружител.

Взе метлата събра ги и ги хвърли в кошчето в тоалетна и се оправда, че ѝ е трудно да размества леглата сама (аз сама преместих леглото без проблем докато търсех гадинката).

След като тя тръгна, аз продължих търсенето на многокракото чудовище и отместих още малко леглото. Познайте! Още използвани „балони“. Пак се обадих по телефона, вече много нервна.

От другата страна слушалката чух фучене и пуфтене. След още 15мин дойде камериерката и вс се повтори. Помолих я да изхвърли кошчето от банята, което вече беше пълно с кондоми, но тя отказа, защото имало и наш боклук в него.

Попитах я защо като първия път дойде с мъж не го помоли да вгине леглата (след като тя не може сама) и да почисти. Отговор не получих. Е познайте след като тя си тръгна и мъжа ми реши да размести и друго легло какво имаше.

Знам, че се досетихте. Имахме късмет в същия къмпинг да има още хора от компанията, та се изнесохме веднага и се наместихме при тях. В 23:30 с малко, полузаспало дете на ръце събрахме и местихме целия багаж.

Взехме си спалното бельо за да го използваме при приятелите ни. Сутринта се свързах с управителя. Той ме изслуша безмълвно и попита „Е аз какво да направя сега?“ казах, че това е недопустимо.

Извинение не получих, само ми благодари за мнението и попита къде е спалното бельо. Отговорих, че сме си платили още две нощувки и ще го върнем след това (няма да му го откраднем), човекът се успокои за безценните чаршафи и ме помоли да оставим ключа на рецепцията.

Та така стана много дълго, но нямаше как да опиша тази мизерия и наглост по-накратко. Внимавайте като резервирате там.

И последно да добавя, оказа се, че резервацията на семейството в бунгалото до нас е също объркана, та за една седмица хората се местиха в 3 различни бунгала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист отседна в Черноморец, цените го впечатлиха и реши да сподели
Next: Банките ще започват проверки откъде са парите в сметките ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.