Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка погреба новороденото си бебе в бял ковчег във Варна
  • Новини

Майка погреба новороденото си бебе в бял ковчег във Варна

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
maikanovorodenobebe.jpg

Фондация „Открито сърце”, която се е посветила на каузата да помага на бежанци от войната в Украйна, разказа покъртителна история за 37-годишната Олга, която е стигнала сама и бременна в България, с една цел – да опази бебето си.

За съжаление, тя преживява трагедия, като от фондацията подробно разказват как се е стигнало до най-страшното.

Бременната бежанка идва у нас в петия месец на бременността, но за съжаление тук се сблъсква с много неволи, защото не успява да намери личен лекар, а поликлиниките, които посещава или и отказват преглед, или ѝ искат по 50 лева за преглед. От фондацията „Открито сърце” разказват:

„Ходила е да се моли в гинекологичното отделение на болница „Св. Анна” във Варна, но и там са й отказали грижи. Накрая отива в родилното отделение на същата болница и там доктори се смиляват да я наблюдават от време на време”.

Не изпускай тези оферти:

Въпреки бременността си, Олга помага като доброволец на другите бежанци. Макар че я уверяват, че всичко върви без проблеми, водите ѝ изтичат три седмици преждевременно. Таксито, което вика, я кара в грешна болница, най-сетне обаче успява да стигне във варненската „Св.Анна”. Разказът на фондацията продължава:

„На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите й, я вкарват в отделението чак след като някакъв доктор е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, правят ехограф на плода – няма сърдечна дейност.

Правят й спешно секцио и установяват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са й казали какво се случва с детето й. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И така 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията.

След известно подобрение бебенцето вече не е на командно дишане. Но сърцето му не издържа и спира на 7-ми авуст. Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато вече е мъртво”.

От фондация „Отворено сърце” коментират, че при смъртта на дете у нас се прави комисия, това обаче не се случва в случая с украинката. Като причина за смъртта е посочена инфекция.

За причината на смъртта съобщават – инфекция. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без конкретна информация.

За съжаление обаче, трагедията на Олга и на съпруга ѝ, който идва от Украйна, за да прости с новороденото си дете, не свършва дотук. Семейството решава да кремира рожбата си, за да може да го погребе на украйнска земя. Това обаче води до отказ на българските свещеници да отслужат погребален ритуал. От фондацията разказват следното:

„Всички свещеници, които са молели им отказват, защото „детето не било кръстено и защото Българската православана църква не одобрява кремацията!“ Казали са им да ходят да молят митрополита, но те са се отказали, заради тотално психично изтощение. БПЦ обърна гръб на хора, които са в огромна нужда.

Бежанците от Украйна искат да кремират близките си, за да върнат останките им обратно в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и нечовешки страдания за украинското население, очевидно не впечатлява българската църква, която отказва да изпрати покойници в традициите на тяхната вяра!

Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без свещеник и церемония, от двамата си родители – в пълна тишина”.

От фондацията благодариха на дарителите и дадоха свои координати в линка по-долу!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ ясновидката Щерона: Магистрала Тракия е залята с проклятия
Next: Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя София преди минути. Хора бягат приклекнали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.