Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка почувства болки в гърба на Коледа, а се събуди без крайници
  • Новини

Майка почувства болки в гърба на Коледа, а се събуди без крайници

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
jenainvalidsubujdane.jpg

Майка мислеше, че страда от болки в гърба, докато сглобява играчки на Коледа, а като се събуди й казаха, че трябва да й ампутират четирите крайника.

34-годишната Сейди Кемп се смееше и се наслаждаваше на празничната вечеря със семейството си, а няколко часа след това припадна от мъчителна болка.

Когато се събуди, беше нова година и лекарите й казаха, че е изпаднала в септичен шок от камък в бъбреците, което е причинило некротизиране на кожата на ръцете и краката.

Майката от Питърбъро беше наречена медицинско чудо затова, че е оцеляла. Тя продължила да озадачава лекарите, когато тъканта на ръцете й започнала да заздравява, пише „Мирър“.

„Бяхме на масата за Коледната трапеза в 14.30 часа със семейството си и се смеех, а в 17 часа се борех за живота си.“, каза Сейди.

„Бях решила да сглобя детската кухня, която бях купила за най-малкия си син.“

„Мислех, че ме боли гърбът от навеждане и поставяне на всички винтове, но след това болката в гърба ми се влоши.

„Казах, че ще отида да се къпя, но половин час по-късно крещях от болка на пода, казвайки, че имам чувството, че някой притиска бъбрека ми.“

Сейди беше откарана по спешност в A&E, където й дадоха лекарство за облекчаване на болката и я посъветваха да се върне, ако болката се влоши, но до ранните часове на другия ден тя се върна и припадна пред лекарите.

„Събудих се след двуседмичен престой, през който са поддържали живота ми.

„Бяха ме сложили на апарати и системи, за да поддържат органите ми живи, но крайниците ми бяха пострадали.“

„Нямаше кръвоснабдяване на ръцете и краката ми и тъканта беше започнала да умира.“

„С течение на дните кожата започна да заздравява.“

Сепсисът е животозастрашаващо състояние, при което тъканите и органите започват да умират или да стават некротични, когато тялото се опитва да отговори на друга инфекция, засягаща имунната система.

Въпреки невероятната новина, че сепсисът е започнал да отстъпва, ръцете на Сейди вече са били твърде увредени, за да бъдат спасени и лекарите от болницата в град Питърбъро са решили да ампутират всичките 10 пръста.

Работата на Сейди беше свързана с шофираше из Обединеното кралство и след операцията значеше, че вече не може да шофира.

След като преминала през скъп развод, майката живее в дом, осигурен от благотворителна организация с двамата си сина Кензи на 16 и Хендрикс на две.

В момента тя отново е останала без дом, тъй като сега е класифицирана като „инвалид“ и вече не отговаря на условията за къщата, защото има стълби.

„Просто се опитвам да си разбера защо и как се случи това. Това ме остави без работа и къща.

„Няма да мога да печеля пари за децата си. Те нямат покрив над главите си и това ме кара да се чувствам ужасно. Просто искам да бъда до тях и да им дам известна сигурност

„Преживях развод, който ми струваше £10 000.“

„Току-що се запознах с новия си партньор и си помислих, че най-накрая започвам отначало, но тогава се случи сепсиса.“

Сега приятелите и семейството на Сейди са създали страница в GoFundMe, за да й помогнат да намери постоянно място, където да остане с нейните момчета, когато най-накрая успее да напусне болницата.

Въпреки тежката битка, решителната майка е борец и настоява, че ще направи „всичко по силите си“, за да се възстанови заради двете си момчета и новия си партньор Луис, който остана до нея през всичко това.

Тя каза: „Когато се събудих за първи път, казах на майка ми, че е трябвало да изключи поддръжката на живота.“

„Но тя каза „Кое предпочиташ децата да седят до болничното легло или на гроба ти?“.

„Разбрах, че ми е даден втори шанс за живот. Докторите ми казаха, че са изумени, че още съм жива предвид количеството отрова в кръвта ми“.

„Нямаше да успея без подкрепата на лекарите, приятелите и семейството ми, така че сега съм решен да се справя заради тях.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Син издирва изчезналия си баща от изгорелия ферибот
Next: Японски туристи хванаха и биха джебчийката Събка, която опита да ги обере във Велико Търново

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.