Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка се моли за дъщеря си, която спира да диша за 30 минути – в следващия момент момичето стиска ръката й
  • Новини

Майка се моли за дъщеря си, която спира да диша за 30 минути – в следващия момент момичето стиска ръката й

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
mdsamdmasmskyasyasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейството на младо момиче я намери без сърцебиене в продължение на 30 минути, след като падна в езеро. Майка й разчиташе на вярата, за да върне по чудо дъщеря си към живота и момичето в крайна сметка стисна ръката й в един момент, докато беше в болницата.

Загубата на дете от поглед е най-лошият кошмар на родителя, особено в огромен имот с толкова много различни възможности за това къде може да е попаднало детето. Това беше затрудненото положение на семейство Айкок, когато разбраха, че 2-годишното им момиченце Теса Клеър е изчезнало.

Семейство Айкок живееше в парцел от 5 акра. Имаха доста обширно поле и голямо езерце, където момиченцето можеше да излезе само, след като намери начин да излезе от къщата.
Намиране на изчезналото момиче

Цялото семейство търси 20 минути, преди Аманда, майката на Теса, да каже на съпруга си да започне да претърсва езерото им. Тъй като езерото им беше голямо, Аманда знаеше, че няма да е лесна задача, но тя отчаяно искаше да намери Теса.

Когато Аманда наближи езерото, тя изведнъж чу съпруга си и свекъра си да викат за помощ. Тогава разбраха, че се е случило нещо ужасно.

Първоначално претърсването на езерото и някак си намирането на Теса изглеждаше пресилено за семейството. Езерото беше пълно с мъх и беше невъзможно да се види нещо под него. Въпреки това, тъстът на Аманда последва инстинкта си, за да претърси езерото.

Той и синът му скочиха и хвърлиха два пъти мрежа. При втория си опит те успяха да намерят Теса, която не реагираше и нямаше сърдечен ритъм.
Правене на CPR на момичето

Отчаяни Теса да оцелее, те незабавно й направиха CPR, докато спешните служби не пристигнаха на мястото. Тя не дава признаци на живот, докато не е откарана в линейка, където сърцето й като по чудо започва да бие отново.

Бяха изминали 30 минути, откакто Теса се удави в езерото, и още 30 минути, откакто започнаха да й правят CPR. За да й бъдат осигурени възможно най-добрите грижи, тя е преместена в друга болница, където е настанена в педиатричното интензивно отделение.

При приемането на семейството на Теса беше предоставена суровата реалност на избора им: или те избират да реанимират младото момиче, ако то отново претърпи сърдечен арест, или подписват формуляр „Не реанимирайте“, за да я спестят от по-нататъшно страдание.
Опирайки се на вярата за сила

Опустошената майка на Теса, Аманда, започна да разчита на вярата си за сила. Тя не можеше да повярва какво се случва с нейното 2-годишно дете, но продължаваше да си напомня, че Бог има причина за всичко.

В крайна сметка семейството избра да съживи Теса, в случай че се наложи. Въпреки че младото момиче остана живо, здравословните й усложнения започнаха да се влошават и Аманда нямаше къде другаде да се обърне освен към Бог.

Не само Аманда и семейството й се молеха за Теса. Техните приятели, общност и дори непознати започнаха да щурмуват небесата за чудеса. В един момент Аманда се пречупи до дъщеря си и я хвана за ръката.

„Не мога да направя този живот без нея“, молеше се тя . „Имам нужда от нея, отче. Умолявам те. Умолявам те“, продължи да се моли тя. В този момент Бог отговори на молитвите й. Докато държеше ръката на дъщеря си, тя се хвана назад и това беше цялата смелост, от която майката се нуждаеше, за да продължи.
Чудодейно възстановяване

През следващите дни Теса започна да показва признаци на възстановяване. Въпреки напредъка й обаче лекарите предупредиха семейството й, че тя няма да бъде същата. Мозъчната травма, която претърпя, беше толкова тежка, че щеше да промени начина, по който тя се движи, говореше и дори си спомняше хората – казаха им, че Теса няма да ги разпознае.

Въпреки лошите новини, Аманда беше вярна, че Бог ще изцели дъщеря й. Въпреки че им предстои дълъг път, обнадеждената майка вярва, че молитвите ще им помогнат, заедно с многото съобщения и дарения за подкрепа, които получават от всички.

Аманда и останалата част от семейството й са научили много от цялото изпитание. Въпреки това, ако има нещо, което да завърши всичко, тя казва, че е следното:

„Бог е верен и контролира.“

В друга стопляща сърцето история на чудото момче, родено без сърцебиене, успя да се прибере у дома за Коледа, след като баща му щурмува небесата с молитви. Щракнете тук, за да прочетете всичко за него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче сираче напуска приюта и открива, че има 3 милиона в банкова сметка
Next: Майка направи абитуриентския бал специален за дъщеря си, която има месеци живот, за да се почувства като принцеса

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.