Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка сподели, че 3 годишният ѝ син е бил осакатен в детската ясла, а никой не знае как?
  • Новини

Майка сподели, че 3 годишният ѝ син е бил осакатен в детската ясла, а никой не знае как?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
qreafefsdgdgd.png

На снимката виждате майката на 3 годишният Берат – Бирджим Емин. Тя застана пред медиите, за да разкаже как е взела детето си от ясла със счупено краче на две места. Случаят е от ясла в детската градина „Максим Горки“ в град Кърджали.

Майката споделя, че на детенцето ѝ са направени две операции към момента, но най-големият кошмар те първа предстои за семейството.

В разказа си майката споделя, че първоначалната дата е 19 април, когато оставя сутринта детето си и отива на работа – тя работи във фризьорски салон. Малко след като е започнала работа, получава обаждане от сестрите в яслата, които ѝ съобщили, че детето играело на пода и изведнъж заплакало силно. Споделили, че крачето на детето е подуто и зачервено, в отговор майката попитала за подробности, но ѝ казали, че нямало нищо сериозно.

Жената веднага оставя работата си и всичко, което правила в момента, качва се на колата си и отива в детската ясла. Там вижда детенцето си, което лежи на дивана и плаче неутешимо. Медицинските сестри от яслата, които се грижат за децата там, казали, че са го преместили.

Майката започнала да задава въпроси – попитала дали синът ѝ е паднал, отговорили, че не е. Описали цялата ситуация, че детето просто си играело, при което дори имало вероятност да е бил ухапан от насекомо.

И докато се прави предложение да се извика линейка за детето, една от сестрите категорично забранява това да се случи, под предлог, че останалите деца ще се изплашат от линейката.
Бирджан продължава с това, че е е извадила личния си телефон и в опит да звънне на 112, телефонът ѝ бил отнет от сестрите. Майката грабва детето си, качва го в личния автомобил и го кара към болницата.

От яслата до болницата детето не е спирало да плаче, не е позволявало да бъде докосвано. В момента, в който са го видели от Спешна Помощ, са казали, че детето има счупен крак. Направена му е снимка, която показва ясно как лявата бедрена кост на детенцето е счупена на две места и при това е разместена.

Майката не е сигурна как се е разместила, може тя да е отговорна докато го е носила към болницата, а може и сестрите, които са го принесли на дивана.
От болницата ѝ съобщават, че трябва спешно да се отпътува за Пловдив, тъй като е необходима операция, а в Кърджали няма детски анестезиолог. Крачето на детето е обездвижено преди да се качи на линейка и да се тръгне за Пловдив.

Трите сестри не спирали да звънят на мобилния на майката, докато тя и Берат пътуват към Пловдив, искали информация какво се случва.

Майката споделя, че нейното детенце е отказвало и да говори, дори седмици след инцидента, едва наскоро е започнал да казва някоя и друга думичка.

Лекарите в Пловдив когато видели състоянието на момченцето попитали какво точно се е случило, тъй като за първи път виждали подобен случай с дете.

Те категорично обяснили, че за да се стигне до такова състояние, или детето е паднало от много високо или е било ударено силно.

Операцията на 3 годишното детенце продължила малко над 3 часа. Поставена му била планка и трябвало в продължение на поне 60 дни да стои обездвижено.

По време на възстановяването на детето, лекарите поддържали постоянна връзка с майката, казвали ѝ какво трябва да прави. На всеки две седмици били на контролен преглед.
Дошъл и моментът, в който Берат трябваше да стъпи на крачето си.

Бирджан сподели, че когато е трябвало да стъпи, детенцето и е забравило да ходи, учело се наново да пази равновесие.
Последвала втора операция, за да бъде премахната планката от крачето.

Загрижената майка споделя, че се е срещнала с трите медицински сестри, които трябвало да се грижат за 15 деца в яслата, за да разбере какво се е случило точно със сина ѝ.
Те от своя страна признали, че не са видели какво точно е станало, което довежда до мисълта, че децата са били оставени без надзор. Бирджан споделя, че освен трите сестри, е имало и други ве на кабинет, както и една леличка.

Медицинските сестри се оправдали, че едната по това време мерила температура, другата гледала към коридора, имало деца в тоалетната, а третата се намирала в гардеробната.
Същите дори предложили пари, изказали желание да покрият разходите, които семейството е направило. Майката осъжда това действие като цинично и коментира, че дори и милион да ѝ предложат, не би се съгласила, тъй като става въпрос за здравето на детето ѝ.

Жената подозира, че сестрите крият нещо от нея, тъй като са започнали да се разминават в обясненията, които са давали. Чуди се как така нито една от трите не е видяла каквото и да било.
Бирджан решава да подаде жалби към прокуратурата, както и към община Кърджали, заради трите медицински сестри.

От медия 24часа.бг са потърсили трите медицински сестри за коментар, но те категорично отказали да застанат пред медията и да разкажат какво се е случило. Мотивът им бил, че каквото имали да казват, са го направили пред разследващите.

Кметът на община Кърджали коментира, че е назначена комисия, която е извършила пълна проверка по случая. Също така е изготвен и доклад. От общината се надяват да се установи причината за случилото се с три годишното момченце.

Образувано е и досъдебно производство.

Майката има надежда, че институциите ще стигнат до край и ще разберат какво се е случило с детето ѝ.

Към момента крачето на нейният син е изкривено настрани, за съжаление е и по-късо от здравото. Майката твърди, че това се е случило заради планката, която му била поставена.
Семейството на детето се опасява, че освен физическите травми, детето ще трябва да преодолее и психическите такива.

Семейството е водило разговори с един от водещите ортопеди на територията на Турция, предстои им преглед в болница в град Одрин. Майката споделя, че от разговорите, които са провели, става ясно, че трябва да бъде извършена още една операция на детето.

Тя е категорична, че въпреки, че ги очаква едно дълго и много скъпо лечение, не може да остави детето си в положението, в което е в момента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Димитров: Във фирмата ми се работи 6,5 часа на ден с 2 месеца платен отпуск – хората трябва да са щастливи
Next: Блокираните край Ахтопол туристи не са на себе си след тази вест

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.