Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка с последни трогателни думи преди смъртта си към нейния син – дано твоите деца не те изоставят
  • Новини

Майка с последни трогателни думи преди смъртта си към нейния син – дано твоите деца не те изоставят

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
miaskdasdiasdkas.png

Тази история е за едно семейство, състоящо се от баща, майка и син.

Когато баща му умира, синът оставя майка си в старчески дом. Както по-късно той сам признава, тогава просто не е разполагал с достатъчно търпение и любов, за да се грижи за старата си майка. Дори рядко я посещава в старческия дом.

Един ден, синът получил обаждане от същия този дом. От там му казват, че майка му умира. Синът веднага се втурва. Когато се навежда над леглото и я пита какво да направи за нея, отслабена от заболяването, майка му моли:

– Може ли да сложите климатик тук? И хладилник, че храната се разваля. Често си лягам гладна през последните години…

Не изпускай тези оферти:

Очите на сина плувнали в сълзи и той веднага я попитал

– Мамо, защо никога не си казала за това? Щях да си донеса.

Старицата погалила избръснатата буза на сина си с хладната си, набръчкана ръка и прошепнала:

– Сине, с глада и жегата аз съм свикнала. Това не е страшно. Страхувам се, че не мога да свикна с това, че може твоите деца да те изоставят в такова място!

Пет минути по-късно синът държал безжизненото тяло на старата жена. Майка му умира в ръцете му.

Още интересни статии:

Въпреки че не е медицински признато лечение в по-голямата част от света, акупресурата се практикува от хиляди години.

Мнозина са успели да намалят болката си с помощта на този метод.

И така, най-популярните методи за акупресура , споделени в социалните мрежи, са тези на пенсиониран сибирски лечител . Цялата процедура отнема само няколко секунди, така че си струва да опитате.
ВЕЖДИ

акупресура вежди

Точно над носа, където се събират веждите и където се намират фасциалните синуси. Натиснете силно, за да облекчите болката.
СЛЕПООЧИЯ

акупресура слепоочия

Нашите слепоочия понасят най-голям мускулен стрес. Опитайте да ги масажирате нагоре и надолу, за да намалите главоболието.
ВЪРХЪТ И ОСНОВАТА НА ГЛАВАТА

самомасаж болка

Тази акупресурна точка се намира между шията и главата в самия корен на главата. Масажирайте тази част с кръгови движения.
МЯСТОТО МЕЖДУ ПАЛЕЦА И ПОКАЗАЛЕЦА

акупресура срещу болката

Това е страхотна точка за акупресура и се използва най-вече при силно главоболие.
ПАЛЕЦЪТ И ПРЪСТА ДО НЕГО НА КРАКАТА

акупресура крака

Между палеца и следващия пръст на крака, на около 2 см от пръстите на краката, има акупресурна точка. Натиснете и болката ще изчезне.
УШИ

акупресура уши

Масажирайте ушите с пръсти с кръгови движения. Този масаж раздвижва някои акупресурни точки, така че ще се почувствате много по-добре.
ОЧИ

самомасаж акупресура

Мястото между веждите, над носа, се нарича „трето око“. Това е още една точка, която при натискане може да успокои главоболието.
ГОРНАТА ЧАСТ НА ДЛАНТА

акупресура ръка

Ако сте уморени или стресирани, опитайте да разтриете горната част на дланта си за няколко минути и ще почувствате възвръщане на енергията. Защо да пиете кафе или енергийни напитки, когато имате естествен начин за възстановяване на енергията?
СТЪПАЛО

акупресура стъпала

Натиснете средната част на стъпалото, за да се отървете от досадното главоболие, причинено от стрес.
АКУПРЕСУРНИ ТОЧКИ

акупресурни точки

Използвайте пръстите си, за да натиснете акупресурните точки. Когато активирате тези точки, те освобождават мускулното напрежение и подобряват кръвообращението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо не трябва да ходим до тоалетна, ако се събудим посред нощ
Next: Публиката и Билалов са на крака: Такова нещо не се случва често в Стани Богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.