Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майстор изгради малка Швейцария от плочи: Ще се изумите какво е направил този човек в Родопите
  • Новини

Майстор изгради малка Швейцария от плочи: Ще се изумите какво е направил този човек в Родопите

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
rrrqwrqwrgdgsdsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Димитър Ташев е горд родопчанин, роден до Райково, а от 25 години е символа на легендарното родопско село Плочник. Неговата жена – леля Руска, е от Пловдив. Двамата са си построили един малък семеен рай от камък и дърво в планината.

Бай Димитър и Руска са хората, които единствени живеят в Плочник през цялата година. И се борят в еднометрови снегове, когато животът в селото почти замира и когато няма дори един кибрит или хляб откъде да купиш. Затова и ги наричат „Душата на Горен Плочник”.

В Плочник хората живеят здравословно, но знаят как да се забавляват. Една от улиците е с табела с име: Булевард „Баба Калифорния”. Широка е 2 метра и дори не е покрита с турски калдъръм – родопската красота с трева, дива лоза и китки.

Къщата на бай Димитър е невиждан образец  на каменната архитектура. Всеки камък е изпипан, всяка фуга е запълнена. Дворът му е ограден от саксии, направени от лепени каменни плочи. До входната му врата тече извор през цялата година.

%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8   Къщата за гости

Г-н Ташев е сърцето на Плочник – на 81 години е и рядко спира да почива. Ако не ходи за гъби, ще майстори нещо в двора си. Ей така, между другото, за две години построил нова къща, където посреща приятелите си. „Все има някаква работа – отсреща на скалите живее орел – ако не направиш телен навес навреме, ще отмъкне всички кокошки. И кози гледахме, и на тях посяга”, споделя Димитър. И докато казва това, орелът се зорко лети над главите ни.

%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%b1%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8Витата стълба за къщата за гости

Като фея на градината пред каменната къща се грижи леля Руска. От всеки ъгъл надничат различни градински цветя.

%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%b8

%d1%81%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8c                              Винаги остава зимата в Плочник, въпреки студа и това, че има приличен апартамент в Пловдив. Зимата тук е толкова люта, че ручеят до входната му врата се превръща в леден ботуш.

%d1%80%d1%83%d1%87%d0%b5%d1%8f%d1%82

Няколко години в селото идвал на гости някакъв холандец. Харесвала му дивата и естествена природа. „Той това обясняваше – и в Холандия имат някакви гори. Но са оразмерени, оградени и в тях няма нищо диво. Казваше, че тук усеща най-истински природата”, разказва за него леля Руска.

Леля Руска е изпитала на гърба си зимното оцеляване на място, което допреди 8 години нямаше електричество. Понеже няма откъде да купи кашкавал, има технология за консервирането му в буркани. Така си имат от него до пролетта и съхранява и другата си зимнина по този начин.

Димитър е майстор по всичко. Измайсторил си е от слепени една с друга каменни плочи летен хладилник. От специални чучури пуска в този съд да тече вода и там си охлажда динята или питиета. Направил си е също вита стълба от вградени под ъгъл дебели каменни плочи. „В къщата ми всичко е естетично и красиво като в швейцарски дом“, казва гордият собственик. Каменната дневна е облицована с дървена ламперия. Отоплението е с камина или с печка на дърва. Има съвременна баня и тоалетна.

Село Плочник е от най-желаните дестинации за любители на природата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изумително: Откриха много рядка и скъпоценна находка при разкопки
Next: Вижте какво се получи, когато тази жена проби дупки в дървен сандък и насади цветя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.