Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Македонска сеченица – старинна рецепта за чудо и приказ! Хем е баница, хем е питка, дваж по-вкусна и от двете
  • Новини

Македонска сеченица – старинна рецепта за чудо и приказ! Хем е баница, хем е питка, дваж по-вкусна и от двете

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
makdaksdoasdoas.jpg

брашно

Не изпускай тези оферти:

200 мл хладка вода

20 гр. прясна мая

1 ч. л. захар

5 с. л. олио (50 мл)

2 яйца

1 пълна чаена лъжичка сол (зависи от сиренето, на вкус)

100 г масло или маргарин

250 г твърдо сирене

кисело мляко за намазване и сусам за поръсване

Начин на приготвяне:

В дълбока купа се слагат 200 мл хладка вода, 20 г прясна мая, 1 ч.л. захар и малко брашно. Разбъркайте, за да се смесят съставките, след което оставете на топло място за около 10 минути, за да се активира маята.

В активираната мая добавете две яйца, 50 мл олио, 1 чаена лъжичка сол или според солеността на сиренето (ако не е достатъчно, добавете още половин чаена лъжичка сол).

Разбъркайте до изравняване на съставките, след което постепенно започнете да добавяте 550-600 г брашно. Разбъркайте тестото първо с лъжица, а след това на ръка, докато спре да лепне. Омесеното тесто се оставя покрито да почине 10-15 минути.

Разтопете 100 г масло и натрошете на ситно 250 г твърдо сирене. След 10-15 минути разделете тестото на 10-12 топки. Всяка топка разточете на кора с големината на тавата, намажете я с разтопено масло и поръсете със сирене.

Поставете нова топка на плота и повторете процедурата. Всеки път, когато слагате нова кора върху другите, притискайте малко краищата, а след това цялата „питка“. След това разточете леко получения диск от кори. Последната кора не намазвате с мазнина.

Намажете тава с диаметър № 32-34 с масло, след което прехвърлете тестото в него и го намажете още малко, като го потупвате с длани. Нарежете на кубчета или триъгълници. Покрийте го и го оставете да почине за 15 минути.

След това намажете с кисело мляко и отгоре поръсете със сусам. Пече се около половин час в загрята фурна на 200 градуса до приятен загар.

Може да приготвите сеченицата и без сусам, не е по-малко вкусна:

Можете да гледате цялата процедура във видеото:

Continue Reading

Previous: Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя-Поисках да се разведа с него-На тези години
Next: 10-годишно момче живее само и отказва осиновяване

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.