Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Македонска сеченица – старинна рецепта за чудо и приказ! Хем е баница, хем е питка, дваж по-вкусна и от двете
  • Новини

Македонска сеченица – старинна рецепта за чудо и приказ! Хем е баница, хем е питка, дваж по-вкусна и от двете

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
safasifkasdoasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази вкусотия от маслено тесто и сирене ще се разграби още гореща от трапезата – всички обожават домашната сеченица  заради невероятния й вкус, аромат и мекота. Ако искате да опитате нещо наистина прекрасно, запишете си рецептата за Сеченица по старинна рецепта :

Сеченица по старинна рецепта
Необходими продукти:

550-600 гр.

брашно

200 мл хладка вода

20 гр. прясна мая

1 ч. л. захар

5 с. л. олио (50 мл)

2 яйца

1 пълна чаена лъжичка сол (зависи от сиренето, на вкус)

100 г масло или маргарин

250 г твърдо сирене

кисело мляко за намазване и сусам за поръсване

 

Начин на приготвяне:

В дълбока купа се слагат 200 мл хладка вода, 20 г прясна мая, 1 ч.л. захар и малко брашно. Разбъркайте, за да се смесят съставките, след което оставете на топло място за около 10 минути, за да се активира маята.

В активираната мая добавете две яйца, 50 мл олио, 1 чаена лъжичка сол или според солеността на сиренето (ако не е достатъчно, добавете още половин чаена лъжичка сол).

Разбъркайте до изравняване на съставките, след което постепенно започнете да добавяте 550-600 г брашно. Разбъркайте тестото първо с лъжица, а след това на ръка, докато спре да лепне. Омесеното тесто се оставя покрито да почине 10-15 минути.

Разтопете 100 г масло и натрошете на ситно 250 г твърдо сирене. След 10-15 минути разделете тестото на 10-12 топки. Всяка топка разточете на кора с големината на тавата, намажете я с разтопено масло и поръсете със сирене.

 

Поставете нова топка на плота и повторете процедурата. Всеки път, когато слагате нова кора върху другите, притискайте малко краищата, а след това цялата „питка“. След това разточете леко получения диск от кори. Последната кора не намазвате с мазнина.

Намажете тава с диаметър № 32-34 с масло, след което прехвърлете тестото в него и го намажете още малко, като го потупвате с длани. Нарежете на кубчета или триъгълници. Покрийте го и го оставете да почине за 15 минути.

 

След това намажете с кисело мляко и отгоре поръсете със сусам. Пече се около половин час в загрята фурна на 200 градуса до приятен загар.

 

 

Може да приготвите сеченицата и без сусам, не е по-малко вкусна

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Анелия крие, че е бременна
Next: Момиче се омъжи за по-възрастен мъж, но още първата брачна нощ девойката остана слисана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.