Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маколи Кълкин се поправи и стана толкова красив, че сега е модел
  • Новини

Маколи Кълкин се поправи и стана толкова красив, че сега е модел

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
makakaosldasdas.jpg

Американският актьор, звездата от любимата ни коледна комедия „Сам вкъщи“, Маколи Кълкин, отново се завръща сред нас.

От няколко години той слабостите си, свързани с алкохола и наркотицие, и се върнал към здравословния начин на живот. И се применил толкова много, че дори излезе на подиума като модел по време на шоу на Gucci. А италианската модна къща подписа договор за сътрудничество с актьора.

Феновете на Маколи са във възторг от трансформацията на актьора. Мнозина забелязали, че актьорът е напълнял, което се отразило добре на външния му вид. В допълнение, външният вид на Маколи, неговата походка и поза показват, че актьорът се чувства уверен.

Не изпускай тези оферти:

Американският актьор, звездата от любимата ни коледна комедия "Сам вкъщи", Маколи Кълкин, отново се завръща сред нас. 

Ако си спомните през какво трябваше да премине Маколи и с какви навици трябваше да се бори, тогава ще разберете, че това излизане на подиума наистина означава много.

 

През 1998 г. актьорът изпадна в емоционален срив и си взе почивка от кариерата.

„Много съм уморен от това. Много ми хареса, че направих 14 филма за шест години. Прекарвах много време далеч от дома, от училище. Най-умното ми решение беше да си взема дълга ваканция “, казва той много години по-късно в интервю.

След като се оттегли от киното, Кълкин се пристрасти към наркотиците и беше арестуван по обвинения в притежание на марихуана и незаконни вещества, за които не е имал рецепта. Но Кълкин каза, че пристрастяването му към наркотиците не е твърде силно – въпреки че ги употребявал, никога не се е стигало дотам, че да трябва да отиде на рехабилитация или да потърси помощ отвън.

Днес  животът на Кълкин върви така, както той иска и обича. Изобщо не прилича на детството му, когато той практически живееше на снимачната площадка и всяко негово движение трябваше да бъде координирано според графика. Сега той може да си позволи да живее умерен живот и да се пенсионира по-рано от много от колегите си.

„Това ми позволи да стана това, което съм, и се харесвам, така че не бих променил нищо“, признава той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно положение в Пирот заради влак, тръгнал от България, страшно е, има загинал
Next: Малко съкровище! Къванч Татлъту показа сина си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.