Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Ако не бяхме се усетили и не бях реагирал мигновено – да дръпна внезапната спирачка, влакът щеше да започне да ускорява. Щяхме или да се врежем в стълб, който беше на метър от вагона, когато спряхме, или да се обърнем жестоко.
В това е убеден деветокласникът Никълъс Михайлов, който преди дни предотврати тежък инцидент с бързия влак Варна – София на гара Дралфа.
На 16 март сутринта тийнейджърът от Шумен и съученикът му Йордан Киров от Търговище както всеки ден пътували с влака към училище в Горна Оряховица. Двете момчета учат в Професионалната гимназия по жп транспорт “Никола Вапцаров” и вече две години са заедно по релсите.
Освен че влаковото купе ги е направило най-добри приятели, няма човек от превозните бригади по линиите на северната железница, който да не ги познава. Шегуват се с тях, че са талисманите на бързия влак София – Варна, предава 24 часа.
В мартенската сутрин все още сънени, те са в последното купе на последния вагон. На излизане от гара Дралфа композицията се опитва да премине от един коловоз на друг, тъй като част от участъка е в ремонт.
Когато започнахме да преминаваме през стрелката, машината и трите вагона минаха успешно. Първата талига на четвъртия вагон, в който бяхме, мина по път 2, но втората остана на път 1 и вагонът започна да се движи напречно по релсите, срещу самата композиция, обяснява Никълъс.
Чухме странен шум от вагона, рязко скочихме да видим през прозореца какво се случва и тогава усетихме, че се движим по двата железни пътя. Никълъс каза: “Данчо, ще се обърнем!” Първоначално не повярвах, разказва Данчо.
Нямало време за размисли и за повече думи. Дори не успели да се уплашат. Никълъс просто се присегнал и дръпнал внезапната спирачка.
Влакът спря и ние веднага излязохме от вагона, за да видим какво е състоянието. След това началник-влакът слезе заедно с кондукторката. Казах им, че аз съм дръпнал спирачката.
“Хубаво си направил, усетил си се навреме”, похвалила го кондукторката. Машинистът също слязъл от локомотива и се хванал за главата, когато видял какво е щяло да се случи, описват ситуацията момчетата.
Сигурни са, че грешка на началника на гарата е предизвикала инцидента. Заради ремонта автоматизацията не работела и стрелките били на ръчно управление.
Във вагона, спрял на косъм, преди да се вреже в стълба от жп мрежата, имало около 15 човека, но в целия влак – общо 60.
Ако скоростта беше по-висока, цялата композиция вероятно щеше да пострада, казват железничари с опит.
“Просто момчетата са се намирали в подходящ момент на точното място. Ситуацията е била доста опасна и са реагирали както трябва. Може би възрастен човек нямаше да реагира толкова адекватно”, горд е с учениците си директорът на гимназията инж. Иван Чолаков.
Никълъс и Йордан са от децата, които са дошли по собствено желание в единствената оцеляла гимназия у нас само с жп специалности. Имат амбицията да станат железничари и се интересуват искрено и много от железницата.
“Както са IX клас, могат да ви кажат кой номер е влакът, в който пътуват, номерата на вагоните, колко е широчината на железния път, какво е устройството на осигурителните системи”, разказва директорът.
Момчето от Шумен учи локомотиви и вагони, а приятелят му от Търговище ще става техник по автоматизация.
За да е навреме в клас, Никълъс става всяка сутрин в 6 ч да хване влака и пътува по два часа в посока.
Привързан съм към локомотивите, те не са ми просто транспорт. Още като малък с велосипедите ходехме по гарите. Влаковете идваха, свиреха ни, ние се радвахме.
Започнах да пътувам към София, Пловдив, качваха ме в машините, даваха ми да свиря. На 800 м от гарата живея и ги чувам даже у нас, когато свирят, запалено обяснява избора си Никълъс.
Въпреки че професионалната гимназия има реновирано общежитие, което е безплатно, избрал да се прибира при баба си в Шумен. Тя сега е единственото му семейство. Момчето израснало само с майка си, но тя заболяла тежко и през 2022-а починала. Никълъс скрил за трагедията от учителите си. Не искал съучениците му да мислят, че е привилегирован по някакъв начин.
“Едва преди месец разбрахме, помислихме как може да му помогнем, той получава стипендия като сирак”, разкрива тежката му съдба директорът.
Йордан тръгва от Търговище час по-късно. При него железницата е фамилна обремененост – баща му и по-големият му брат са локомотивни машинисти.
Баткото е завършил в същото училище и тъй като пътувал ежедневно, бащата решил по-малкият му син също да е вкъщи под родителски контрол.
Ние сме повече привлечени към пътищата и смятаме, че когато пътуваме, може да научим много неща. Когато се случват такива ситуации, си вадим някаква поука. Знаем какво може да се случи и как трябва да се реагира, разяснява Никълъс.
За две години по релсите имат излязъл от строя локомотив и дим от спирачната система. Били още осмокласници.
Усети се мирис, машинистът беше слязъл. Огледаха вагона с прегрелите спирачки, премахнаха го от композицията на влака и продължихме с три, разказват момчетата.
С повредения локомотив обаче натрупали 2 часа закъснение, докато дойде помощна машина и влакът продължи.
На гара Славяново усетихме, че ще спрем, защото едва качихме баира. Бащата на Данчо се обади да ни уведоми, че скоростомерът на машината се е повредил.
Всичко в железницата е телефон, ама дали ще го играят развален телефон, или само телефон, важното е, че има телефон, вкарва професионален хумор Никълъс.
При последния инцидент имали 100 минути престой на гара Дралфа, докато решат какво да правят с вагона.
Нямаше как да се отстрани само той от композицията и предприеха мерки да откачат последните два вагона. Пристигнахме на училище за трети или четвърти час, спомня си Йордан.
Съучениците и директорът били изплашени, но същевременно и горди с момчетата, когато им разказали какво се е случило
Всички ги поздравили за постъпката, с която са предотвратили тежък железопътен инцидент.
Никълъс казва, че се чувства герой, макар това за него да е съвсем човешка постъпка. Всеки би го направил, стига да знае как и кога да реагира.
Йордан пък се чувства герой само донякъде, защото не е в главната роля в критичната ситуация.
Работим колективно и това е, отсича приятелят му. Пожелават си повече безаварийни километри и по-малко такива инциденти, защото не са приятни.
Да нямаме такива произшествия и да завършим с отличен успех гимназията, иска Данчо.
След 10 г. Никълъс се вижда в локомотива като успешен главен машинист, който е завършил и висше във Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков”. Обещал е на 68-годишната си баба да я качи в машината. Набляга на руски и английски освен на професионалните предмети, защото за да работи в транспорта, трябва да знае и чужд език.
Преди всичко иска да е добър човек.
За рисковете с остарялата техника на БДЖ казва, че се надява, когато вкарат нови машини и нови вагони, всичко да се оправи.
Хората, които коментират в социалните мрежи, твърдят, че вече сме готови и няма нужда да учим повече, да започваме директно. Аз обаче знам, че имам още да уча, защото железницата ме чака, смее се смелият тийнейджър.
За бързата реакция и смелата постъпка “24 часа” номинира Никълъс Михайлов и приятеля му Йордан Киров за кампанията си “Достойните българи”.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: