Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малкият Борис предсказал събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият
  • Новини

Малкият Борис предсказал събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
noirsiobisiurs.jpg

Разбира се, има скептици, които не вярват в това, но е факт, че разказите на момчето съдържат убедителни подробности от живота на Марс. Всичко започва, когато малкият Борис Киприянович успява да задържи сам главата си изправена , когато е едва на две седмици. Всички знаем, че бебетата не могат да го направят на тази крехка възраст.

Тогава, родителите му осъзнават, че той е по-специален.
Роден пред 1996 година, малчуганът проговаря, когато е едва на няколко седмици. Когато става на година и половина, Борис може да чете и рисува. На 2 годинки започва да ходи на детска градина. Друг странен факт е, че момчето знаело всичко за космоса, а никой не му е разказвал за това. Той познавал планетите, съзвездията и звездите.

Последното предсказание на „казахстанската Ванга“ е направо вледеняващо, засяга и България

Когато е на 7 години, Борис е на почивка с родителите си и техни приятели. Тогава той решава да им каже нещо – моли ги да се успокоят и да го чуят. След като успява да привлече вниманието на близките си, момчето им казва, че е дошъл от планетата Марс, за да помогне на Земята.
Той казва, че в предишния си живот е живял на Марс, а сега се е преродил като дете Индиго.

Борис продължава да разказва, че жителите на Марс сякаш спират да стареят на 35-годишна възраст, което той си обяснява с вдишването на въглероден диоксид вместо кислород. Той споделя, че те са високи и притежават напреднала технология, която им позволява да пътуват около звездите.

Спомням си, когато бях на 14 или 15 години – казва Борис, говорейки за предишния си живот. – Марсианците водят войни, така че често ми се налагаше да участвам във въздушни нападения с мой приятел. Пътувахме в космоса с кръглите си космически кораби, наблюдавайки живота на Земята.Марсианските кораби са доста сложно конструирани. Те са на слоеве и могат да летят из цялата Вселена. Момчето твърди, че това е довело до унищожение. Той казва, че заради тези технологии, Марсианците са се самоунищожили преди много време. Животът на Марс обаче продължава – хората там обитават подземни градове.

Борис казва още, че неговите хора, оцелели след катастрофата, са видели сходен начин на живот на Земята, пише “Съновник”. Той летял с кораб до

Земята с изследователска мисия, а това се е случило по времето на лемурийците, за които той разказва с учудващи подробности.

Момчето предсказва следното: Човешкият живот ще се промени, когато Сфинксът бъде отворен. Има механизъм за отваряне някъде зад ухото. Той твърди, че пирамидите в Гиза пазят тайни, каквито не можем да си представим.

През 2017 учените откриват нещо странно в Хеопсовата пирамида в Гиза. В сърцето ѝ са открити изображения, създадени от космически лъчи. Никой не можа да обясни какво всъщност е това.

През годините Борис продължава да разказва историята си, макар днес да не може да се открие много информация за него.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търси се учител за 5 ученика със заплата 72 000 евро – ето къде
Next: Вcички, кoитo ca рoдeни мeжду 1950 и 1990 гoдинa трябвa дa прoчeтaт тaзи cтaтия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.