Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малкият Борис предсказал събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият
  • Новини

Малкият Борис предсказал събития, които са се случили на Земята и тайни, които пирамидите крият

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
noirsiobisiurs.jpg

Разбира се, има скептици, които не вярват в това, но е факт, че разказите на момчето съдържат убедителни подробности от живота на Марс. Всичко започва, когато малкият Борис Киприянович успява да задържи сам главата си изправена , когато е едва на две седмици. Всички знаем, че бебетата не могат да го направят на тази крехка възраст.

Тогава, родителите му осъзнават, че той е по-специален.
Роден пред 1996 година, малчуганът проговаря, когато е едва на няколко седмици. Когато става на година и половина, Борис може да чете и рисува. На 2 годинки започва да ходи на детска градина. Друг странен факт е, че момчето знаело всичко за космоса, а никой не му е разказвал за това. Той познавал планетите, съзвездията и звездите.

Последното предсказание на „казахстанската Ванга“ е направо вледеняващо, засяга и България

Когато е на 7 години, Борис е на почивка с родителите си и техни приятели. Тогава той решава да им каже нещо – моли ги да се успокоят и да го чуят. След като успява да привлече вниманието на близките си, момчето им казва, че е дошъл от планетата Марс, за да помогне на Земята.
Той казва, че в предишния си живот е живял на Марс, а сега се е преродил като дете Индиго.

Борис продължава да разказва, че жителите на Марс сякаш спират да стареят на 35-годишна възраст, което той си обяснява с вдишването на въглероден диоксид вместо кислород. Той споделя, че те са високи и притежават напреднала технология, която им позволява да пътуват около звездите.

Спомням си, когато бях на 14 или 15 години – казва Борис, говорейки за предишния си живот. – Марсианците водят войни, така че често ми се налагаше да участвам във въздушни нападения с мой приятел. Пътувахме в космоса с кръглите си космически кораби, наблюдавайки живота на Земята.Марсианските кораби са доста сложно конструирани. Те са на слоеве и могат да летят из цялата Вселена. Момчето твърди, че това е довело до унищожение. Той казва, че заради тези технологии, Марсианците са се самоунищожили преди много време. Животът на Марс обаче продължава – хората там обитават подземни градове.

Борис казва още, че неговите хора, оцелели след катастрофата, са видели сходен начин на живот на Земята, пише “Съновник”. Той летял с кораб до

Земята с изследователска мисия, а това се е случило по времето на лемурийците, за които той разказва с учудващи подробности.

Момчето предсказва следното: Човешкият живот ще се промени, когато Сфинксът бъде отворен. Има механизъм за отваряне някъде зад ухото. Той твърди, че пирамидите в Гиза пазят тайни, каквито не можем да си представим.

През 2017 учените откриват нещо странно в Хеопсовата пирамида в Гиза. В сърцето ѝ са открити изображения, създадени от космически лъчи. Никой не можа да обясни какво всъщност е това.

През годините Борис продължава да разказва историята си, макар днес да не може да се открие много информация за него.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търси се учител за 5 ученика със заплата 72 000 евро – ето къде
Next: Вcички, кoитo ca рoдeни мeжду 1950 и 1990 гoдинa трябвa дa прoчeтaт тaзи cтaтия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.