Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малкият голям герой! 12-г. Никола загаси пожар край Вая: Ако не действах, щеше да стане по-зле
  • Новини

Малкият голям герой! 12-г. Никола загаси пожар край Вая: Ако не действах, щеше да стане по-зле

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
nnsdnisdnksaodaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

12-годишно момче от Бургас спря разразил се пожар край езеро Вая. Когато видял пламъците, детето без да се колебае извикало баща си и се върнало само да гаси огъня, разказва водещият на „Тази сутрин“ по бТВ Златимир Йочев.

Езерото се намира в пределите на защитена зона, уточнява той. Пред камерата на бТВ Никола Байкушев сподели, че се е изплашил не от пламъците, които били три пъти по-високи от него, а от това да не мине по близката жп линия влак, пълен с нефтопродукти и да стане трагедия.

Прекрасен си, възкликна кореспондентът Лора Стаматис докато говореше със смелия шестокласник Преди около месец избухна голям пожар в близост до същото място. За птиците се сеща Никола, когато в неделя следобед кара колело и забелязва пламъците, уточнява Стаматис.

„Връщах се от едно място и видях пламъците. Отидох дотам, но бях с неподходящи обувки и нямах нищо за гасене. Разбрах, че ако не действам, ще стане по-зле и няма да може да се овладее пожарът. Върнах се вкъщи, повиках баща ми. След това се върнахме с една кофа и с подходящи обувки. Огромни бяха пламъците. Може би бяха два-три пъти по-големи от мен“, разказва смелото дете.

„Баща ми започна да стъпва върху жарта, а аз гасих огнището, което беше много голямо. Бягах с всички сили, за да пълня кофата с вода. Върнах се поне 100 пъти. Притеснявах се да не мине влак с нефтопродукти и ако има теч от цистерна да се запали“, добавя момчето.

„Загасихме всичко, но на другия ден се върнах, за да проверя дали има тлеещи огнища. През лятото ходих на курс „Млад огнеборец“ и затова знаех какво да правя. Имах обаче късмет за пукната тръба. Иначе не знам как щяхме да изгася пожара“, разказва Никола.

Мястото е труднодостъпно и трудно може да стигне пожарна, уточни Лора Стаматис. Бащата на 12-годишният Никола е полицай.

„Разделихме пожара на три огнища. Докато се опитвах да намеря обхват, за да се обадя на 112, забелязах, че синът ми прилага странни умения, които не са ми понятни. Разбрах по-късно, че ги е усвоил в курса „Млад огнеборец“. Почувствах се горд с него въпреки опасността“, споделя Галин Байкушев.

Никола призова хората, които палят огън да се замислят какво може да причинят, ако се запали влака.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 67 съм, не знам какво да правя: Молих децата да живеят при мен или аз при тях- не ме искат
Next: Скриха женски бой снощи в Ергенът, екипът разтървавал побеснелите участнички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.