Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малко селце е на път да изпревари балнеокурортите Велинград и Хисаря
  • Новини

Малко селце е на път да изпревари балнеокурортите Велинград и Хисаря

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
seldalsdlasodaskdasi.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Как може едно село с около 3000 жители да се мери с най-добрите родни балнеокурорти и и да намира място сред най-посещаваните места? Не е толкова трудно, но има няколко условия. Да притежава лековити минерални извори, жителите му да са предприемчиви, а местната власт и частни лица да инвестират. Всичко това го има разложкото село Баня, което бързо и сигурно се превръща в СПА столицата на Пиринско.

Класация

В последните години населеното място привлича и много туристи, и доста инвеститори. Само за миналата година в община Разлог е отчетен ръст на обема от сделки с ваканционни имоти от 87%. А повечето от тях са точно в Баня. Има месеци, в които по брой гости ваканционното селище е в първата тройка в страната. Така бе през юли 2021 година, когато с 6400 туристи курортът бе изпреварен само от Велинград и Хисаря. Малката СПА столица на Благоевградска област продължава да се развива.

Село Баня отдавна е прочуто с минералните си извори. Община Разлог не спира да издава разрешителни за подробни устройствени планове за нови комплекси за отдих и релакс на гости от страната и чужбина. Основната причина за този бум на туристи и инвеститори е наличието на 72 минерални извора с вода, която е втора по дебит след Велинград. Не е за подценяване и близостта на трите планини Рила, Пирин и Родопите до курорта.

 

Над 20 са минералните басейни, има и общински минерален плаж с олимпийски размери. Затова тук идват все повече хора на баня и плаж през цялата година. Защото топлата минерална вода води гости тук през цялата година. Селището е предпочитано място за отдих заради лековитите минерални извори и красивата природа. Тук са и туристическите атракции – възстановените в автентичния им вид римска и турска баня. Те са доказателство за древната балнеоложка традиция в района.

Инвестиции

Тук са вдигнати големи СПА хотели, семейни хотели, десетки къщи за гости. В момента се строят още туристически обекти за настаняване на гости. Условията към бизнеса са да не се вдигат много високи сгради и да осигурят много зеленина край постройките. Почти винаги максималната височина е 10 метра, а плътността – до 30%. Напливът на инвеститори е оправдан – наблизо са ски зона „Кулиното“ и модерният голф комплекс, а ски центърът на Банско е само на 5-6 километра. Целта на община Разлог е да не позволи никъде в населените места презастрояване. Внимателно се преценява всяко едно инвестиционно намерение. Следи се за спазването на всички параметри по строителството, за да няма отклонение в нормите.

За местната власт развитието на туризма в Баня е приоритет. Прави се необходимото, за да се привличат все повече инвеститори и туристи. Изпълняват се доста проекти за развитието на курорта, като се търсят различни източници на финансиране – европейско, държавно или общинско. Целта е да се подобрява непрекъснато инфраструктурата. Преди три години бе построен компенсаторен резервоар за минерална вода. По този начин се реши проблемът с недостига на минерална вода при върхово потребление. Осигури се по-ефективно и балансирано използване на водата, по-доброто й съхранение. Намалиха се и загубите на живителната течност. Това даде и възможност на нови ползватели да получават минерална вода. С новия резервоар има достатъчни количества минерални води, покриващи нуждите на консуматорите с издадени разрешения за ползване, които изпитваха недостиг в моментите на върхово потребление, съобщава „Телеграф“.

За Гинес

„Можем да кандидатстваме за Книгата на световните рекорди Гинес за най-много построени басейни на глава от населението“, казват с усмивка банянлии. Туризмът дава поминък на местното население. Благодарение на минералните извори се развива селото и върви напред. Младите хора не мислят за гурбет, а остават в Баня. Доказателство за това са пълните с деца и ученици детска градина и училище.

Температурата на водата в минералните извори е между 37 и 57 градуса по Целзий. Тя може да се ползва за СПА, балнеолечение и профилактика на хронично възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, помага за възстановяване след получени травми – счупвания, изкълчвания, натъртвания. Полезна е за облекчаване на болките при ревматизъм, гръбначни болки, за лечение на възпаления на нервната система. Затова Баня се очертава като най-доброто място за СПА и балнеолечение в цяла Югозападна България. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено от македонците в чест на бога на слънцето и топлата вода. За това свидетелства и запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори са намерени монети с образите на Филип II и Александър Македонски в древно селище, което било разположено тук.

Това също е знак за всички, които живеят и развиват бизнес в Баня. Защото селище с толкова история няма как да няма бъдеще. А то се очертава повече от добро заради бума на инвеститори и туристи. „Нашето богатство е лековитата минерална вода. Благодарение на нея посрещаме гости от страната и чужбина. С всяка изминала година отчитаме ръст на туристите“, казват местните хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Настъпи един от най-мощните енергийни дни: Ето какво да правим на съдбовната огледална дата 04.04.2023 г
Next: Топастрологът Апостол Апостолов: Всички ясновидци са мошеници

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.