Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малцина знаят, че има женски дини и точно те са най-сладки и сочни! Ето как да ги изберем – 100% гаранция за вкус
  • Новини

Малцина знаят, че има женски дини и точно те са най-сладки и сочни! Ето как да ги изберем – 100% гаранция за вкус

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
malcaidaninini.jpg

Студената и сладка диня е любимо лятно лакомство, особено при горещо време. Но очакванията не винаги съвпадат с реалността.

Динята изглежда перфектна отвън, но вътрешността е или незряла, или презряла. На плодовете обаче има специални белези, които издават наистина зрял и сладък екземпляр сред купчината „брак“. Какво да търсите при избора на диня, за да не направите голяма грешка:

1. Размерът на динята

Разбира се, размерът зависи от сорта и мястото на отглеждане. Ако обаче изберете плодове от същата партида, вземете екземпляр със среден размер или малко по-голям. Не гонете огромна или малка диня. И в двата случая съществува риск те да бъдат или пълнени с химикали, или откъснати, докато са още незрели.

Между другото, ако динята е узряла, тогава дори и с голям размер, тя няма да тежи много. Но зеленият плод е много по-плътен и по-тежък. Той ще потъне във вода, за разлика от зрялата диня. Вярно е, че твърде малкото тегло също трябва да ви предупреди за лошо качество, защото плодовете могат да бъдат презрели или сухи. Средното тегло на добрата диня е 6-9 кг.

2. „Бузи“

„Бузата“ е онова жълто петно ​​отстрани на плодовете, което се образува на мястото, където динята е лежала по време на узряването. В никакъв случай не трябва да го бъркате с болест или незрялост, просто слънчевите лъчи не са достигнали там. Обърнете внимание на петното. Колкото по-жълто е, толкова по-сочна и сладка е пулпата на динята. Но бяла или бледа „буза“ е знак за безвкусен плод. Размерът на петното също играе роля. Ако е твърде голямо, това означава, че плодовете са узрели при недостатъчно топли условия, което ги прави по-малко вкусни.

3. Целостта на плода

Не забравяйте да проверите дали кората е непокътната. В никакъв случай не трябва да има вдлъбнатини, пукнатини, порязвания, кафяви петна и още повече изгнили места по динята. Проблемът е, че питателната и сочна пулпа се обожава от бактериите, които попадат в динята дори чрез микроскопични драскотини. В резултат на това това може да доведе до отравяне и лошо храносмилане.

Същото важи и за нарязаните дини и тези с изрязан отвор, за да покажат търговците вътрешността на плода. Затова по-добре си купете цяла диня и й се насладете, но не се опитвайте да спестите пари, изкушавайки съдбата.

4. Звук при почукване

Може би това е най-известният и ефективен начин за определяне на сочността на динята. Почукайте я и се ослушайте. Ако чуете звънтящ, кънтящ звук, динята е сочна. Ако е глух – незряла, суха отвътре или презряла. Как да разпознаем звука? За сравнение, почукайте няколко плода и ще забележите разликата.

5. Цвят на кората

Зряла и вкусна диня може да се познае веднага. Има зелена, плътна кора с ясни ивици и лъскав блясък. Смята се, че колкото по-голямо е разстоянието между ивиците, толкова по-вкусен е плодът. Когато режете диня, можете ясно да усетите миризмата на прясна трева. По-добре е да стоите далеч от екземпляри с такъв външен вид: хаотичен и нехарактерен модел с размазани ивици върху матова кора е знак за незрялост или болест на динята. Това включва и кората, която лесно се поврежда дори с нокът.

6. Сезон на продажба

По пазарите започват да търгуват с дини от юни, но е малко вероятно такъв плод да се окаже вкусен. Разбира се, има ранни сортове, но доставката им също отнема много време. Ако имате късмет, юлската диня може да бъде вкусна, но дали е здравословна? Най-добре изчакайте до средата на август и се насладете изцяло на сочните и сладки плодове.

7. „Пода“ на динята

Също така, когато избират диня, много хора се ръководят от нейния „пол“. От гледна точка на биологията подобно разделение не съществува, но на практика този трик никога не греши. Смята се, че „момичетата“ са по-сладки от „момчетата“, затова хората търсят именно тях. Мястото, което е останало там, където се е намирал цветът на динята, ще помогне да определите „пола“.

При „момичетата“ това местенце е доста голямо и плоско, докато при „момчета“ е малко и изпъкнало. Предполага се, че сладостта на плодовете зависи от характеристиките на опрашването.

8. Опашка

Фокусирането върху опашката не е добра идея. Първо, това не доказва, че динята не е била откъсната преди да е узряла. Второ, във всеки случай опашката ще изсъхне за три дни, тъй като плодовете са престанали да получават хранителни вещества. В такава ситуация трябва да погледнете „бутона“ – мястото, от което расте опашката. При зрели плодове той е твърд и сух, а при неузрели плодове е зеленикав.

9. Цветът на пулпата

Някои продавачи показват разрязана диня, така че можете да се ориентирате и така. Пулпата трябва да има розов оттенък. Ако е с цвят бордо-алено и има по-червени места, това са признаци на нитрати или доказателство, че плодовете са презрели. Идеалната структура на пулпата е така наречената „захарна“, тоест зърнеста и пореста.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеем със 140 лева на месец, нямаме ток и телевизия, но се обичаме много!
Next: ГДБОП удари кървавата мафия в София, натръшкаха 10 души

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.