Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Златка към Хекимян: Не искам да си кмет, искам снаха
  • Новини

Мама Златка към Хекимян: Не искам да си кмет, искам снаха

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
afssdghgfhdgfh.png

Майката на Антон Хекимян – Златка е първият човек, с който бившият шеф от Би Ти Ви е споделил намерението си да напусне журналистиката, за да пристане на ГЕРБ като кандидат-кмет на София.

 

Възрастната жена подкрепила отрочето си в поредното му амбициозно начинание, но ясно му заявила, че предпочита да се ожени най-после, вместо да кметува.

В интерес на истината, доскорошният журналист не е имал сериозна връзка с жена откакто преди 6-7 години се раздели с Василена Гръбчева, тогава редакторка в предаването на покойния Милен Цветков.

 

Мама Златка много сериозно се притеснявала, че синът й ще остане стар ерген. Все пак я топлел фактът, че сестра му Вера отдавна я е дарила с внуци и Тони може още да се помотае.

„Синът ми е много дисциплиниран и много работи. Ще направи чудеса за столицата, ще видите“, хвали Златка талантливия си син Антон Хекимян.

 

 

Антон не е имал сериозна връзка с жена откакто се раздели с Василена Гръбчева

Неотдавна тя участва в тв предаване и сподели, че всяка сутрин точно в 5,00 часа телефонирала на сина си, за да го събуди и да не се успи, когато беше водещ в сутрешния блок на Би Ти Ви. Мама Златка искала да е спокойна, че 39-годишният й син няма да закъснее и да си навлече ядове на работното място.

 

С днешна дата не е ясно дали Златка ще успее да гласува за сина си, тъй като и двете с дъщеря й Вера живеят в Стара Загора, родното място на новинаря.

Сестрата на Тони – Вера Кардашлиева, има две момичета, които са любимите племеннички на ексводещия. „Аз ще гласувам за вуйчо, нищо че съм малка“, казва едната от тях – Зори.

 

„Със сестра ми Вера ни делят 11 години разлика, но много я обичам, няма сила, която да ни раздели“, споделя водещият на рождения ден на сестра си.

Тази година на Великден семейството се събрало и общо празнувало Възкресението.

 

Бащата Гаро, майката Златка, семейството на сестра му Вера си общували не само по празници, а и всеки ден. „Те са моята опора, семейството е всичко“, казва журналистът, кандидат за кмет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горките хора. Нов ад помита Гърция, положението е страшно
Next: Ето къде ще има силни дъждове и гръмотевични бури в България днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.