Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Златка към Хекимян: Не искам да си кмет, искам снаха
  • Новини

Мама Златка към Хекимян: Не искам да си кмет, искам снаха

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
afssdghgfhdgfh.png

Майката на Антон Хекимян – Златка е първият човек, с който бившият шеф от Би Ти Ви е споделил намерението си да напусне журналистиката, за да пристане на ГЕРБ като кандидат-кмет на София.

 

Възрастната жена подкрепила отрочето си в поредното му амбициозно начинание, но ясно му заявила, че предпочита да се ожени най-после, вместо да кметува.

В интерес на истината, доскорошният журналист не е имал сериозна връзка с жена откакто преди 6-7 години се раздели с Василена Гръбчева, тогава редакторка в предаването на покойния Милен Цветков.

 

Мама Златка много сериозно се притеснявала, че синът й ще остане стар ерген. Все пак я топлел фактът, че сестра му Вера отдавна я е дарила с внуци и Тони може още да се помотае.

„Синът ми е много дисциплиниран и много работи. Ще направи чудеса за столицата, ще видите“, хвали Златка талантливия си син Антон Хекимян.

 

 

Антон не е имал сериозна връзка с жена откакто се раздели с Василена Гръбчева

Неотдавна тя участва в тв предаване и сподели, че всяка сутрин точно в 5,00 часа телефонирала на сина си, за да го събуди и да не се успи, когато беше водещ в сутрешния блок на Би Ти Ви. Мама Златка искала да е спокойна, че 39-годишният й син няма да закъснее и да си навлече ядове на работното място.

 

С днешна дата не е ясно дали Златка ще успее да гласува за сина си, тъй като и двете с дъщеря й Вера живеят в Стара Загора, родното място на новинаря.

Сестрата на Тони – Вера Кардашлиева, има две момичета, които са любимите племеннички на ексводещия. „Аз ще гласувам за вуйчо, нищо че съм малка“, казва едната от тях – Зори.

 

„Със сестра ми Вера ни делят 11 години разлика, но много я обичам, няма сила, която да ни раздели“, споделя водещият на рождения ден на сестра си.

Тази година на Великден семейството се събрало и общо празнувало Възкресението.

 

Бащата Гаро, майката Златка, семейството на сестра му Вера си общували не само по празници, а и всеки ден. „Те са моята опора, семейството е всичко“, казва журналистът, кандидат за кмет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горките хора. Нов ад помита Гърция, положението е страшно
Next: Ето къде ще има силни дъждове и гръмотевични бури в България днес

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.