Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря
  • Новини

Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2024
hgfknognkohgnojhojh.png

Родителите ми са започнали връзката си много рано, майка ми била само на 15, а баща ми беше на 18 по това време. Те били много влюбени един в друг, но по-късно научили неочаквана за тях новина.

Мама тогава завършила девети клас и всички ученици трябвало да минат преглед през всички лекари. Тогава гинекологът й казал, че е бременна и то в третия месец. Мама казва, че в онези години момичетата не са следяли цикъла си, така че са научавали за бременността от лекарите или вече когато видят очевидни признаци.

Били деветдесетте години, така че, разбира се, забременяването на такава ранна възраст било срам за цялото семейство. Мама изобщо не бика готова за появата ми, но въпреки това тя и баща ми взели трудно решение и за двамата, че ще оставят детето.

Не знам как точно реагирал баща ми на тази новина, но все пак съм се родила. Тогава той бил на 18, но веднага след моето раждане родителите ми се оженили. Годините летяха, благодарение на усилията на мама и татко имах щастливо детство, имах всичко, за което можех само да мечтая. Дори не си спомням родителите ми някога да са се карали помежду си.

Имах късмет и с моите баба и дядо, бях любимата им внучка и затова много обичах да прекарвам време с тях.

Когато станах тийнейджърка, с майка ми станахме най-добри приятели. Споделяхме всичко помежду си. Мама винаги ме подкрепяше, дори понякога даваше съвети по любовните въпроси. Може би малката разлика във възрастта направи мен и родителите ми най-добри приятели.

Може би някой осъжда такива ранни бракове и бащинство на такава възраст. Но понякога дори си задавам въпроса: „Толкова ли е важна възрастта?“

Каква е разликата на колко години е човек, основното е да мислите правилно. Има много примери, когато възрастните правят глупави неща, а някои деца се държат много по-мъдро от възрастните.

Всички хора правят своя избор. Някой до 25-30 години се занимава с кариера или се забавлява на партита, а някой изгражда семейство в ранна възраст.

Тази година родителите ми празнуват годишнина. Много се радвам, че са избрали този път и благодарение на това съм се родила. Благодаря ви за всичко, мое семейство, много ви обичам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)
Next: Шепа ОРИЗ и орхидеята се пръска от цветове! И с години да не е цъфтяла, веднага пуска цветонос

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.