Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея. Дори махна снимките ѝ от хола, оставяйки само една, в сребърна рамка, на нощното си шкафче. Сякаш искаше да я запази само за себе си, а за мен да изтрие спомена. Тишината, която остави след себе си, беше по-оглушителна от всеки скандал.
Тази година, на двадесет и третия ми рожден ден, празненството беше по-скоро задължение. Баща ми, Петър, както винаги беше организирал всичко. Беше поканил бизнес партньорите си, няколко далечни роднини и настояваше да облека скъпата рокля, която ми беше купил. Той беше успял бизнесмен, човек, за когото външният вид и репутацията бяха всичко. Парите никога не бяха проблем, но топлината беше в постоянен дефицит.
Стоях до прозореца, стиснала чаша шампанско, което не исках да пия, и гледах как гостите разговарят престорено. Мартин, приятелят ми, беше до мен, но усещах напрежението му. Току-що бяхме подписали договор за ипотечен кредит. Огромна стъпка. Купувахме си малък апартамент близо до университета, където учех право. Мартин работеше в IT фирма и се притесняваше за вноските.
„Всичко наред ли е, Лина?“, прошепна той и хвана ръката ми.
Кимнах, но лъжех. „Просто… знаеш. Рождени дни без нея.“
„Баща ти поне се е постарал“, каза Мартин, оглеждайки лъскавия кетъринг.
„Постарал се е да впечатли Стефан“, отвърнах аз, кимайки към набития мъж с лъскав костюм от другата страна на стаята. Стефан беше съдружникът на баща ми. Винаги ми се е струвал мазен и пресметлив.
Тогава видях леля ми Теодора да се промъква през тълпата. Тя беше сестрата на мама. От пет години насам леля Теодора изглеждаше като уплашено птиче всеки път, щом беше близо до баща ми. Виждахме се рядко, и то винаги тайно.
Тя ме прегърна бързо. „Честит рожден ден, миличка.“ Гласът ѝ трепереше.
„Благодаря, че дойде, лельо“, казах аз.
„Няма да остана дълго. Петър не ме поглежда…“, започна тя, но аз я прекъснах.
„Няма значение. Радвам се да те видя.“
Тя бръкна в чантата си. „Това е… това е за теб. Но, Лина, моля те… не го отваряй пред него. Изчакай.“
Тя ми подаде малка, обикновена картичка в бял плик. Изненадах се. Обикновено ми даваше книга или шал.
Скрих я в джоба на роклята си, точно когато баща ми се приближи.
„Теодора. Не очаквах да те видя“, каза той. Гласът му беше студен като лед.
„Просто дойдох да поздравя Лина, Петър. Вече си тръгвам“, измърмори тя и почти избяга към вратата.
Сърцето ми започна да бие по-бързо. Нещо не беше наред.
Изчаках час, докато гостите започнаха да се разотиват. Мартин беше отишъл да говори с някакви свои колеги. Баща ми беше зает със Стефан, смееха се шумно на някаква шега. Измъкнах се в стаята си.
Седнах на леглото и извадих плика. Ръцете ми трепереха.
Отворих го.
Видях почерка на мама.
Беше невъзможно. Тя беше мъртва от пет години.
Помислих, че е просто още едно пожелание. Може би леля ми е намерила стара, неизпратена картичка. В гърлото ми заседна буца.
„Скъпа моя Лина“, започваше писмото. „Ако четеш това, значи си навършила двадесет и три. И значи Теодора е спазила обещанието си. Толкова съжалявам, че не съм до теб.“
Сълзите замъглиха погледа ми. Но за моя изненада, в плика тя беше скрила не само думи. Пръстите ми напипаха нещо твърдо, залепено с тиксо за вътрешността на картичката.
Беше малък, стар месингов ключ.
Под него, с треперещия почерк на мама, имаше само няколко думи:
„Това е ключът към истината. Не вярвай на баща си. Той знаеше всичко. Апартамент 12. Обичам те.“
Глава 2: Апартамент 12
Ключът беше студен в дланта ми. Думите отекваха в главата ми: „Не вярвай на баща си. Той знаеше всичко.“
Всичко за какво? За смъртта ѝ?
Светът ми, крехък и без това, започна да се пропуква. Тишината на баща ми през последните пет години изведнъж придоби зловещ смисъл. Не беше скръб. Беше прикриване.
На сутринта след рождения ми ден, баща ми беше в кабинета си, както винаги. Чувах приглушения му глас, докато говореше по телефона. Вероятно за бизнес. За пари. За неща, които внезапно ми се сториха толкова маловажни.
Мартин беше в хола, преглеждаше отново документите за ипотечния кредит. Изглеждаше блед.
„Снощи изглеждаше разстроена. Какво имаше в картичката от леля ти?“, попита той, без да вдига поглед от цифрите.
Спрях. Исках да му кажа. Исках да споделя тежестта, но думите на мама се забиха в съзнанието ми. „Не вярвай…“ Дали това включваше и него? Не, Мартин нямаше нищо общо. Но той беше прагматичен. Беше обвързан с баща ми чрез този заем, който Петър беше „гарантирал“ с връзките си в банката.
„Просто… стари спомени. Знаеш, беше емоционално“, излъгах аз. Мразех се за това.
„Разбирам. Слушай, Лина, знам, че ти е тежко, но трябва да бъдем внимателни. Имаме тази вноска. Не можем да си позволим… сътресения. Баща ти ни помага много. Не го ядосвай, става ли?“
Думите му ме прободоха. „Да не го ядосвам?“
„Просто… нека всичко е спокойно. Заради нас. Заради апартамента.“
„Разбира се. Заради апартамента“, отвърнах аз студено. Първата пукнатина в нашата връзка се появи. (Семейни конфликти, Заеми, Морални дилеми)
Изчаках Мартин да тръгне за работа. Грабнах ключа и излязох. Първата ми спирка беше при леля Теодора.
Намерих я в малкия ѝ апартамент, пълен с книги и миризма на билки. Когато видя ключа в ръката ми, тя пребледня.
„Ти… отворила си го.“
„Лельо, какво означава това? Какъв е този апартамент? И как… как мама е написала това?“, почти извиках аз.
Теодора ме дръпна вътре и заключи вратата.
„Тя ми ги даде. Преди да… преди да се разболее толкова. Даде ми пет плика. По един за всеки твой рожден ден, докато навършиш двадесет и три. Закле ме да ти ги давам тайно. Петър не знаеше. Той мислеше, че всичко е приключило.“
„Какво е приключило?“, настоях аз.
Тя започна да плаче. „Мая се страхуваше, Лина. Последните месеци тя беше ужасена. Не от болестта. От баща ти. И от Стефан.“
„Стефан? Съдружникът му?“
„Тя… тя беше открила нещо. Нещо в документите на фирмата. Някаква измама. Огромни пари. Мисля, че беше свързано с първоначалния им капитал. Някакъв мръсен заем.“ (Богатство, Заеми, Тайни)
„А апартаментът?“, попитах, стискайки ключа.
„Това беше нейното тайно място. Нае го под друго име. Никой не знаеше за него. Освен мен. Тя криеше неща там. Неща, които е намерила. Доказателства. Каза ми: ‘Ако нещо се случи с мен, и ако Петър се държи странно… дай на Лина ключа, когато е готова.’“
„И ти си мислиш, че съм готова сега?“
„Пет години, Лина. Пет години той те лъже в очите. Аз също. Прости ми. Но се страхувах. Той е влиятелен човек.“
Тя ми даде адреса. Беше в стара, западнала част на града. Част, в която никога не бях стъпвала.
Взех такси. Сърцето ми щеше да изскочи. Сградата беше сива, с олющена мазилка. Портиерът ме погледна подозрително, но аз се промъкнах към асансьора. Етаж четвърти. Апартамент 12.
Ключът пасна.
Вратата изскърца.
Вътре миришеше на прах и стари тайни. Беше малък, едностаен апартамент. Всичко беше покрито с чаршафи. Махнах един от малко бюро.
Беше празно.
Отворих гардероба. Стари дрехи на майка ми, които не помнех.
Отчаянието започна да ме завладява. Може би леля ми грешеше. Може би мама просто е била параноична преди смъртта си.
Тогава видях малка метална каса, скрита под леглото.
Глава 3: Скритият живот
Касата беше заключена, но не с ключ, а с шифър. Опитах рождения ден на мама. Грешно. Моят рожден ден. Грешно. Годишнината от сватбата им. Грешно.
Седнах на пода, обхваната от безсилие. Огледах стаята отново. Погледът ми се спря на малка рамка на нощното шкафче. Беше моя снимка, когато бях на осем. Годината, в която беше започнала да пише писмата.
Осем.
Опитах „0808“. Нищо.
Тогава се сетих. Рожденият ми ден. Осми. Осмият месец. А годината? Когато станах на осем. Опитах датата на осмия ми рожден ден.
Касата изщрака.
Вътре нямаше пари. Имаше дебел дневник и няколко папки с документи.
Ръцете ми трепереха толкова силно, че едва държах дневника. Отворих го. Беше почеркът на майка ми. Но не беше писмо до мен. Това беше нейният личен, скрит дневник. (Скрити животи)
Започнах да чета. Първите страници бяха за мен, за любовта ѝ към мен, за мечтите ѝ. Но след това тонът се промени. Стана студен, аналитичен.
„Петър се промени“, пишеше тя. „Откакто Стефан влезе в живота ни, той вече не е моят мъж. Става въпрос само за пари. Само за растеж. Откъде дойдоха всички тези пари изведнъж? Той каза ‘инвеститор’, но аз не му вярвам.“
Прелистих напред. Страниците ставаха все по-тревожни.
„Днес видях документите за заема. Не е от банка. Подписите са… фалшиви. Това е пране на пари, сигурна съм. Стефан е вътре до уши. А Петър? Той или е съучастник, или е най-големият глупак на света.“
Сърцето ми спря. Баща ми. Престъпник?
Но най-лошото тепърва предстоеше.
„Стефан беше тук. В тази квартира. Знаеше, че подозирам. Опита се да ме… съблазни. Каза, че Петър е слаб, че аз заслужавам ‘истински мъж’. Отвратителен е. Но докато говореше, той се изпусна. Каза нещо за ‘старата любовница на Петър’.“
Продължих да чета, дъхът ми секна. Майка ми беше наела частен детектив. Не за Стефан. За баща ми.
Имаше снимки. Баща ми, прегърнал друга жена. Не я познах. Влизаха в луксозен апартамент. Смееха се.
Майка ми беше открила, че баща ми е имал любовница. От години. (Изневяра, Предателства)
И тогава, последният запис.
„Стефан знае. Знае за любовницата. Той изнудва Петър. Фирмата е построена върху мръсни пари, а бракът ни е построен върху лъжи. Стефан държи и двата лоста. А аз? Аз съм болна. Тази болест… дойде толкова бързо. Лекарите не знаят какво е. Чувствам се слаба. Стефан ме гледаше толang… странно онзи ден. Дали той… Не, не е възможно. Трябва да защитя Лина. Ще говоря с Димитър. Той е адвокат. Той ще ми повярва.“
Димитър. Помня го смътно. Стар приятел на мама от университета.
Затворих дневника. Светът се въртеше. Баща ми не просто е мълчал за мама. Той я е предал. И може би… може би болестта ѝ не е била просто болест.
Глава 4: Напрежение
Дните след това се сляха в мъгла от лекции в университета, които не чувах, и притеснените погледи на Мартин. Живеех двоен живот. Студентката по право Лина, която се бореше с ипотека, и дъщерята Лина, която разплиташе престъпление. (Университет, Кредит за жилище)
Пазех дневника и документите скрити в квартирата на мама. Не можех да ги занеса вкъщи. Не можех да ги покажа на Мартин. Той беше твърде обвързан с баща ми. Ако империята на Петър се сринеше, нашият малък, взет с кредит живот, щеше да се срине с нея. Моралната дилема ме разяждаше. (Морални дилеми)
Реших, че трябва да се срещна с Димитър. Намерих адреса на кантората му. Беше малка, но спретната, в центъра на града.
Димитър беше мъж на средна възраст, с уморени, но интелигентни очи. Когато казах името си и името на майка ми, той замръзна.
„Лина. Боже мой. Ти си копие на Мая“, каза той тихо.
„Вие сте адвокат. И сте били неин приятел“, започнах аз, а гласът ми трепереше. „Майка ми ви е споменала в… в записките си. Точно преди да умре.“
Напрежението в стаята се сгъсти.
„Какви записки?“, попита той предпазливо.
Разказах му всичко. За ключа, за апартамента, за дневника. За изневярата на баща ми. За съмненията ѝ относно Стефан и мръсния заем.
Докато говорех, лицето на Димитър премина от шок към мрачна решителност.
„Знаех си“, прошепна той. „Тя дойде при мен. Точно както е писала. Беше ужасена. Донесе ми копия от… документи. Доказателства за финансови злоупотреби. Говореше за завеждане на съдебно дело. Искаше развод.“ (Съдебни дела, Адвокати)
„Развод?“, ахнах аз.
„Да. Искаше да измъкне теб и себе си от тази токсична среда. Искаше да съсипе Стефан и да… даде урок на Петър. Но се страхуваше. Стефан я беше заплашвал директно.“
„Какво ѝ каза той?“
„Че ако проговори, ще се погрижи тя да ‘замълчи завинаги’. Че ще каже на Петър, че Мая е разбрала за любовницата му. Че ще настрои баща ти срещу нея. И… че ще каже на всички за ‘нейната собствена малка тайна’.“
Студени тръпки полазиха по гърба ми. „Каква тайна?“
Димитър въздъхна. „Мая не беше светица, Лина. Преди години, когато Петър започна да се отдръпва и да гради бизнеса си, тя… тя също е имала афера. Кратка, безразсъдна. Сгрешила е и е съжалявала горчиво.“ (Изневяра)
„С кого?“, попитах, макар че вече знаех отговора.
„Със Стефан.“
Светът ми се преобърна. Отново. Майка ми. И Стефан.
„Той я е държал с това“, продължи Димитър. „Той е изнудвал и двамата. Петър – със знанието за мръсните пари и за собствената му изневяра. А Мая – със знанието за нейната. Той е бил кукловодът. И тогава… Мая се разболя.“
„Вие мислите ли…“, не можех да довърша.
„Мисля, че болестта ѝ не беше случайна. Мисля, че Стефан я е отровил. Бавно. Системно. За да изглежда естествено. А баща ти… баща ти е знаел. Или поне е подозирал. И е избрал да мълчи.“ (Предателства)
„Защо?“, изплаках аз. „Защо е мълчал за убийството на жена си?“
„Заради парите, Лина. Заради фирмата. Заради репутацията си. (Богатство) Ако Стефан беше разкрит, цялата им империя, построена върху онзи първоначален заем, щеше да рухне. Петър избра бизнеса пред справедливостта. Той избра лъжата пред паметта на майка ти.“
Глава 5: Бизнесменът
Върнах се у дома като в транс. Мартин ме чакаше. Беше бесен.
„Къде беше? Звъня ти от часове! Баща ти те търси. Има някаква вечеря на фирмата тази вечер. Настоява да си там. Каза, че е важно.“
Погледнах го. Мъжът, с когото строях бъдеще. Мъжът, който се страхуваше да не загуби апартамента, купен с кървавите пари на баща ми.
„Лина, какво става с теб? От дни си като призрак. Влияеш на ученето си. Скоро имаш изпити в университета.“
„Университетът не ми се струва важен в момента, Мартин.“
„А какво е важно? Нашият кредит? Това важно ли е? Защото ако баща ти реши да ни спре кранчето, сме свършени!“ (Заеми, Конфликти)
„Точно там е проблемът, нали? Кранчето“, изсъсках аз. „Парите му. Всичко е за парите му.“
„Да, за парите е! Защото живеем в реалния свят!“, извика той.
Това беше краят. „Отиди на вечерята, Мартин. Кажи на баща ми, че ще дойда. Но ти и аз… приключихме.“
Шокът на лицето му беше истински. Но аз вече не изпитвах нищо. Само лед.
Вечерята беше в най-скъпия ресторант. Петър и Стефан бяха начело на масата, вдигаха тостове за „успеха“. Баща ми, бизнесменът, в стихията си. (Бизнесмен)
Седнах мълчаливо. Гледах Стефан как се смее. Как потупва баща ми по рамото. Убиецът на майка ми. И съучастникът му.
„Лина, радвам се, че дойде“, каза баща ми, а усмивката му не стигна до очите. „Стефан тъкмо обявяваше новия ни голям проект.“
Станах. Всички погледи се насочиха към мен. В ръката си държах дневника на майка ми.
„Преди да говорим за нови проекти, татко, искам да поговорим за един стар“, казах аз, а гласът ми беше ясен и силен. „Проектът, наречен ‘Убийството на жена ти’.“
Глава 6: Развръзката
Тишината в залата беше абсолютна. Чашите замръзнаха във въздуха.
Петър пребледня като платно. „Лина, какво говориш? Седни. Не си на себе си.“
„Напротив“, казах аз, пристъпвайки към масата. „За пръв път от пет години съм на себе си. Защото най-накрая знам истината.“
Хвърлих дневника на масата пред него. „Помниш ли го? Или беше твърде зает с любовницата си, за да забележиш, че жена ти е в таен апартамент и документира престъпленията ти?“ (Изневяра, Тайни)
Петър скочи. „Млъкни!“
„Не. Ти мълча пет години. Сега е мой ред.“ Обърнах се към Стефан. „Ти си мислеше, че си много умен, нали? Да изнудваш и двамата. Да имаш афера с майка ми, за да я държиш в ръцете си. (Изневяра) Да изнудваш баща ми с мръсния заем, с който сте стартирали фирмата.“ (Заеми)
„Това са лъжи!“, изкрещя Стефан, но в очите му имаше паника.
„Лъжи ли?“, попитах аз. „Тогава какво ще кажеш за бавнодействащата отрова, която си ѝ давал? Мислеше, че никой няма да разбере, нали? Че болестта ѝ ще прикрие всичко.“
Мартин, който стоеше до вратата, изглеждаше болен.
„Лина, спри… моля те…“, прошепна баща ми. Той не отричаше. Той молеше.
„Ти знаеше!“, извиках към него. „Ти си знаел, че той я убива! И си мълчал! Мълчал си, за да спасиш тази жалка фирма, построена върху предателство!“ (Предателства, Морални дилеми)
„Стига!“, изрева Стефан и се хвърли към мен, опитвайки се да грабне дневника.
Но беше твърде късно.
Вратите на ресторанта се отвориха. Влязоха Димитър и двама полицаи.
„Това е той“, каза Димитър, сочейки Стефан. „А това“, той посочи Петър, „е неговият съучастник.“
Стефан беше арестуван за убийство, изнудване и финансови измами. Баща ми беше арестуван за съучастие след факта и прикриване на престъпление. (Съдебни дела)
Докато ги извеждаха, погледът на баща ми срещна моя. В него нямаше гняв. Само празнота и безкрайна, смазваща вина.
Глава 7: Писмата
Изминаха шест месеца.
Съдебните дела бяха в разгара си. Медиите гърмяха. Империята на Петър и Стефан се срина, повличайки със себе си десетки инвеститори. Богатството беше изчезнало, заменено от дългове и скандали.
Както Мартин беше предвидил, банката отне апартамента ни. Ипотечният кредит беше необслужван. (Кредит за жилище) Не го бях виждала от онази вечер. Чух, че се е преместил в друг град.
Аз се върнах в тайния апартамент на майка ми. Беше единственото място, което чувствах като дом. Продължих да уча в университета, работех вечер като сервитьорка, за да плащам наема. Беше трудно, но беше истинско. (Университет)
Димитър ми помагаше с каквото може. Той беше единственият ми приятел.
Една вечер, докато почиствах апартамента, за да се изнеса най-накрая, намерих още нещо. Под дюшека на леглото беше скрита голяма кутия.
Отворих я.
Беше пълна с писма.
Писмата на майка ми. Не само петте, които леля Теодора ми беше дала. А всичките. От осмия ми рожден ден.
Седнах на пода и започнах да чета. Четях за нейните надежди за мен, за малките ни шеги, за любовта ѝ. Четях за борбата ѝ.
В последното писмо, написано ръчно малко преди да започне отровата, тя беше добавила постскриптум.
„Скъпа моя Лина, Знам, че ключът, който ти оставих, ще отвори кутията на Пандора. Знам, че ще видиш цялата мръсотия – моите грешки, грешките на баща ти. Ще видиш предателствата и лъжите, върху които беше построен животът ни.
Направих го не за да те нараня, а за да те освободя. Истината, колкото и да е грозна, е по-добра от красивата лъжа. Баща ти избра лъжата. Той избра богатството пред душата си. Не прави неговата грешка.
Твоят живот ще бъде труден сега. Ще загубиш неща, които си мислила, че са твои. Но ще бъдеш свободна. И ще бъдеш честна. Това е единственото наследство, което мога да ти оставя.
Не бъди жертва на нашите тайни. Бъди моят воин.
Обичам те повече от всичко. Мама.“
Стиснах писмото. Сълзите се стичаха по лицето ми, но този път те не бяха от скръб. Бяха от разбиране.
Майка ми не ми беше оставила ключ само към миналото. Беше ми дала ключ към бъдещето. Мое собствено бъдеще, свободно от сенките на лъжите, богатството и скритите животи, които бяха унищожили семейството ми. И аз щях да го използвам.