Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим
  • Новини

Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
mamnanasnrasirkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес ще ви предложим една рецепта за мързелива лютеница. Няма да ви се налага да седите около казана на огъня и да бъркате, нищо подобно!

Всичко, от което имате нужда е една голяма тава и необходимите продукти.

А те са: 3 кг червени чушки, 2 кг домати, 1 кг патладжани, 600 гр моркови, 2-3 глави кромид лук, 2/3 ч.ч. захар, 1/3 ч.ч. оцет, 1/3 ч.ч. червено вино 3 с.л. сол, 1¼ ч.ч. олио, 1 глава чесън, 1½ връзки магданоз (по желание), подправки (черен и червен пипер, кимион, индийско орехче и други по желание).

Също по желание можете да сложите и няколко люти чушки – ако сте любители на пикантното, разбира се. Първо обелете патладжана и го нарежете на едри кубчета. Посолете го и го оставете да се отцеди.

ИЗБЕРЕТЕ ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА ТАВА, ЗА ДА ПОБЕРЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОДУКТИ
Сложете вътре патладжана. Доматите се попарват и се обелват.

Режат се също на големи кубчета и леко се посоляват.

Оставете ги на наклонена повърхност, за да отделят водата си, която не е малко. Измийте и почистете чушките, морковите и лука и ги нарежете на парчета. Сега сложете всичко в тавата при патладжаните.

Поръсете със солта, захарта, оцета, виното и олиото.

Объркайте добре и сложете цялата смес да се пече на максимални градуси.

Трябва да покриете тавата с алуминиево фолио, за да не изгарят зеленчуците. Тавата обаче не трябва да е плътно покрита – целта е водата да се изпарява бавно. Докато печете разбъркайте сместа поне два-три пъти. Трябва тя да остане на мазнина.

Когато това стане махнете фолиото, добавете наситнения на дребно чесън, отново разбъркайте и печете още десет минути. След като извадите тавата отново е дошъл моментът за подправките – по ваш избор и на вкус. Особено подходящи са черен и червен пипер, кимион и индийско орехче.

Изчакайте зеленчуците да изстинат и пасирайте.
След като пасирате добавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте добре.

Готовата смес насипете в чисти и сухи буркани, затворете ги и ги стерилизирайте за около 10-15 минути.
Извадете и обърнете с капачките надолу, докато бурканите изстинат. Готово, да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Девет стайни растения, които почистват въздуха по-добре от всяко устройство, което можете да си купите
Next: Мъж открива мистериозен подземен град, докато прави ремонт на къщата си

Последни публикации

  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.